ИСТОРИЯ И КУЛТУРА НА МАКЕДОНИЯ
Действителното начало на нашата история и култура започват около 6000 години преди новата ера. Най-ранните следи от човешката дейност на територията на днешна Македония датират от каменното време - палеолита. Със създаването на първите селища по поречието на река Брегалница и в Овче поле, след това покрай река Вардар и в Пелагония. През хилядолетията, Македония бележи важно и богато цивилизационо и културно развитие в материален и духовен смисъл.
Археологически обекти
От археологически аспект, Македония е една от по-атрактивните дестинации в света с автентична история и култура. В Македония са регистрирани над 4500 археологически находки, които датират още от древни времена и от периода на Римската империя. Особено значение имат местностите Скупи и Скопското Кале при Скопие, след това Требишница, Св. Еразъм, Охридската крепост, Плаошник, раннохристиянската базилика в село Октиси в котловината Охрид-Струга, Хераклея Линкестис и Марковите Кули в Пелагония, Стоби близо до Градско, Исар и Баргала при Щип, Струмишкото Кале, Виничко Кале, Мородвис при Кочани, Марвинци и Гевгелийски Рид в котловината Гевгелия-Валандово и др.
На територията на Македония са построени и редица крепости, кули и мостове, още от времето на Римската, Византийската и Османската империя, които допълнително свидетелстват за живота и културата на тези пространства. Такива, например, са - Самуиловата крепост в Охрид, Марковите Кули в Прилеп, Царевите Кули в Струмица, Каменния мост, Калето и Аквадукта в Скопие, средновековните кули и мостове в Кратово и други.
Население и обичаи
На територията на Македония има около 35 по-малки и по-големи градове със своя история и култура. Тук живее по-голямата част от населението и около 1600 населени села и рурални места, в които живее една трета от общото население. В по-големите места предимно се намират промишлените съоръжения на страната и държавните административни институции и организации. В по-малките и селските места, населението обикновено се занимава със земеделие, с животновъдство и с традиционни занаятчийски работи. Поради това, Македония, между другото, е известна и с производството на здравословни храни, биологично производство на плодове и зеленчуци, месо и млечни продукти и други ежедневно необходими хранителни продукти. Македония с десетилетия е известна в света и с производството на качествена ракия и качествени сортови вина.
Просвещение
Може да се каже, че Македония е люлка на славянската писменост. Славянските просветители Св. Кирил и Методий през 855 г. създават първата славянска азбука, наречена Глаголица. По-късно тя е наречена кирилица, която днес е една от най-широко разпространени, т.е. най-използваните азбуки в света.
От Македония произхожда Гонджа Божаджиу, известна като светицата Майка Тереза, родена в Скопие през 1910 г., носителка на Нобелова награда за мир през 1979 г. Тя посвещава почти целия си живот на бедните, на които помага и ги просвещава, което всъщност е мисията и до края на живота.
Архитектура
Според античната архитектура се наблюдава интензивна строителна дейност през византийския период, когато строителството на Св. София в Истанбул определя критериите на всички места под доминация на православната църква. По времето на Османската империя доминира влиянието на ислямската архитектура. За това свидетелстват многобройните обекти от онова време: турски бани, джамии, текета, безистени, пазари. Най-красивите примери за градска архитектура са обектите от XIX и XX век. Крушево и Кратово са до голяма степен цялостни градски единици със запазена градска архитектура от този период, голяма част от Битоля и Скопие, както и старата част на Охрид. През втората половина на XX век Македония следва тенденциите на съвременната архитектура.
Религия
Почти на цялата територия на Македония се преплитат източната и западната цивилизация, различните култури се преплитат със собствената си отличителна черта. И така, те създават калейдоскоп на история, култура, традиция, обичаи, архитектура, храна и т.н., на които се чувства най-силно влиянието на Близкия Изток и Средиземноморието. Тази реалност е функционално единство на противоположностите и устойчива система за развитие, сътрудничество и съвместно съществуване между всички етнически групи на територията на Македония. В много градове е обичайно да се срещат църкви и джамии. По-голяма част от населението принадлежи към православната християнска религия (65%). На второ място са жителите от ислямската религия (33%). Другите са католици, протестанти, атеисти и членове на други религии.
Църкви и манастири
В Македония има над 950 църкви и манастири с над 150,000 квадратни метра, които са украсени с многобройни стенописи (около 22.500), иконостаси (240), балдахини, архиепископски олтари и тронове, дърворезби и стенописи. Да споменем, че само в Охрид и околностите му има точно 364 църкви. Най-старата църква датира от ХII век, построена през 1171 г. в непосредствена близост до Преспанско Езеро, по пътя Битоля-Ресен. Друга най-стара църква е "Свети Георги", която се намира в Старо Нагоричане, по пътя Куманово–Крива Паланка. Тя е издигната върху останките на стар храм, който е имал базиликална форма от времето на Византия и император Роман IV Диоген, която пък е възстановена от крал Милутин в XIV век.
Джамии
В Македония има около 600 джамии, от които най-известни са тези от XV и XVI век. Джамиите на Яя-паша, Иса-бей, Мустафа-паша и султан Мурат са в Скопие. Шарената джамия и Саат джамия в Тетово, Исак джамия, Хайдар Кади-Паша и Йени джамията в Битоля. Чарши джамия в Прилеп, Саат джамия в Гостивар, а в Охрид са Хайати Баба Теке и джамията Али паша. Всички имат най-често срещаната квадратна основа и веранда. Те са покрити с куполи или дървена покривна конструкция и представляват форма на турско-османската школа.
