ВЕЛЕС - град на възрожденци, революционери и поети - люлка на македонската култура
Велес се намира в централната част на страната, по средното течение на река Вардар. Намира се на главната пътна артерия на Балканския полуостров по Моравско-вардарската долина.
Местоположение
През града минава основната железопътна линия в Република Македония, от която се отделят две отклонения: едното за източната част на Македония (Щип и Кочани) и другото за югозападната част (Прилеп и Битоля). След Скопие,, Велес е най-важният железопътен възел в Република Македония. На северозапад от Велес се намира столицата на Македония Скопие, на североизток се намира град Свети Николе, на изток се намира град Щип, на югозапад се намира Прилеп и на югоизток се намират Кавадарци и Неготино. Велес има много благоприятно географско положение, защото е кръстопът на международни пътни и железопътни маршрути и един от по-главните транзитни центрове в Македония. Велес е шести град по брой на жители в Македония с население от 43 716 души.
Етимология и история на Велес
Велес е стар град. През цялата история градът често променял името си. В III век се споменава под името Вила Зора, което означава град- мост. По-късно градът се казва Кипурли. Днешното име получава през VII век с пристигането на славяните на Балканите, от славянската в лес, което означава в гора (поради гъстите гори, които го заобикалят). По време на Социалистическа Република Македония, но и в първите години на независимост на държавата, Велес беше наричан с името Титов Велес, в чест на маршал Йосип Броз - Тито. Имал роля на важно пътно кръстовище и известен търговски град, със силно развити занаяти и особено грънчарство.
След Балканските войни и Първата световна война градът загубва част от своите функции. Това се отразява върху развитието на числеността на населението. След Втората световна война Велес се развива в силен индустриален, административен и културен център. Основна характеристика на икономиката на Велес е промишлеността: химическа, индустрия за неметали и строителни материали, металообработване, керамична, текстилна, хранителна, кожарска. Като развит пътен възел, Велес е регионален център в Средното Повардарие. Има голяма гравитационна зона на влияние, особено изразена във водосборните райони на реките Бабуна и Тополка, която се разпростира до Овчо Поле и Тиквеш.
Културно-исторически паметници
Паметник на Гемиджиите – "Ние се харчим за Македония".
Паметникът е посветен на дванадесетте гемиджии, по-голямата част жители на Велес, които в навечерието на Илинденско въстание в Солун извършиха серия атентати с цел да обърнат вниманието на Европа към македонския въпрос. До паметника е написано тяхното посланието "Ние се харчим за Македония".
Паметници на Кочо Рацин – "Се къти нощта черна ..."
В чест на патрона на велешката гимназия, през 1968 г. на Кочо Солев Рацин в родния му град за първи път е поставен паметник. Паметникът е дело на академичния скулптор Димко Тодоровски, който чрез надестествения размер на фигурата на Рацин е направил опит за представяне на величието на македонския народ.
Църква Св. Пантелеймон (1840 г.)
Градската катедрална църква Св. Пантелеймон се намира в една вдлъбнатина югозападно от Велес, на няколкостотин метра от последните къщи. Църквата е под закрилата на ЮНЕСКО и е Катедрална църква на Вардарската епархия. Фреските и иконите са дело на известни македонски зографи от Миячията, Папрадище и Велес. Повечето икони са направени от талантливите зографи Георги Дамянов и Георги Яков Зографски.
Театър "Йордан Хаджи-Константинов Джинот".
Известният антично - римски театър, който функционирал в древния град Стоби преди две хиляди години, е част от театралната традиция в този регион. Традицията е продължена от просветителя и възрожденеца Йордан Хаджи-Константинов Джинот. Неговите писмени драматични текстове през 1845 г. му дават предимството на основател на съвременния театрален текст. В известния център на вековната театрална традиция в града Велес, от 1948 г. работи професионален театър, т.е. Народният театър "Йордан Хаджи Константинов – Джинот".
Езеро Младост
Езеро Младост (Велешко езеро) - Изкуствено езеро с атрактивно съдържание и зона за отдих. Езерото Младост е разположено на река Отовица, лев приток на Вардар, осем километра северно от Велес. То обхваща басейн от 97 км2. Езерото е с дължина около 2 км, широко 0,4 км и обхваща площ от 0,84 км2. На езерото има тънка стоманобетонна язовирна стена с височина 35 метра, с кота на короната от 247 метра. Езерото е оборудвано с необходимите туристически обекти за хранене, а със специално организирания и оборудван кораб-ресторант е център за туризъм и отдих в този раион.
Археология във Велес
Археологически обект СТОБИ
Когато хилядолетията ще се слеят в единствено разкошно усещане. Античният град Стоби бил пеонски, македонски и римски. Първият документиран спомен за Стоби датира от 197 година пр.н.е., когато на това място македонският крал Филип V победил дарданската армия. В източниците., в които римският историк Тит Ливиус споменава тези данни, Стоби носи епитет на "стар град". Градската част на Стоби е заобиколена от стени на вливането на Еригон в Аксиос, днес известна като Черна река и Вардар. Градът имал много важна търговска и военна позиция. Променливите боеве на македонците със северните им съседи били съдбовни за Стоби. Стоби с околностите определено попада под македонското господство през 217 г. пр.н.е. по време на управлението на Филип V.
Стоби се намира близо до Велес, на вливането на Черна река във Вардар. Намира се на левия бряг на реката и се простира на няколко тераси от терена. Под македонска власт подпада през 217 г. пр.н.е., по времето на Филип V. В предримския период бил малък град с площ от 2,5 хектара. Поради местоположението си на пътя между Дунав и Бяло море в долината на Вардар, малкото селище става стратегически важно. При прехода от старата към новата епоха, когато станал римска провинция, Стоби израства в голям и развит муниципиум (град с независима администрация и право на глас). Той получил най-представителния си вид в края на римския период, когато станал значителен търговски, административен, военен и културен център.
За израстването на Стоби в град със самоуправляващ статут свидетелстват епигравските паметници и сеченето на местните монети с надпис "Муниципиум Стобенсиум", които обхващат времето от Веспасиан 69 година до Елагабал 222 години от н.е. За икономическия и културния растеж на града особено свидетелстват дворците и базиликите, украсявани със стенописи и мозайки, които в голямата си част произхождат от IV и V век. Това е време на най-високия разцвет и значение на Стоби, когато става столица на новосъздадената провинция Macedonia Secunda. За кратко време градът е построен на осем пъти по-голяма площ от предишното населено място. Доказателствата за развитието на християнството в Стоби датират от 325-та година.
През този период Стоби е бил град с уникална християнска религия в царството и епископско седалище. Стобинският епископ участвал в Първото църковно събрание в Никея. За разрастването на християнството свидетелстват многобройните открити кръщелни в катедралните църкви. Градът претърпял големи опустошения при атаките на хуните и остроготите през V век. През VI век той пострадал от земетресение и никога повече не бил основан. Значението на Стоби засилва осъзнаването на съществуването на голям брой все още неизследвани артефакти.
Прояви във Велес
Международен фестивал на антична драма "Стоби". С цел да се запази традицията на античния театър, с изпълнение на антични театрални текстове на древната сцена в Стоби, от 1992 г., по инициатива на актьорите при Велешкия театър, през летните периоди се провеждат представления в античния амфитеатър. От 2001 г. тази традиция се превърна в Международен фестивал на антична драма Стоби, който всяка година привлича все по-голям брой театрални дейци от света. Фестивалът е атракция не само за жителите на Велес, но и за любителите на театъра от цялата страна. Това се вижда от огромния брой посетители, вариращи от 2 500 до 3 000 по представление.
На фестивала традиционно се дава награда най-доброто представление, награда за режисура, както и награди най-добрите актьори. Древната сцена в Стоби е особено привлекателна за театралните дейци, поради възможността да се създават истински спектакли в древната обстановка на античния амфитеатър и да съживят текстовете на Софокъл, Аристофан, Еврипид и други антични автори.