Общи данни за града Тетово
Тетово е град в северозападна Македония, на склоновете на Шара, в долната Положка котловина. Тетово е седалище на община със същото име, която обхваща площ от 261,89 км2, заедно с новосъздадените общини, които произхождат от нея и които днес гравитират към нея.
Легенди за град Тетово
В непосредствена близост до града, между двата хълма, живеела голяма змия, от която всички се страхували. Никой не се опитал да се възпротиви на ужасния звяр. Само някой Тето, въоръжен с лък и стрела се запътил към застрашеното място. Когато пристигнал там, змията се появила и блокирала пътя. Тето не се изплашил. Той опънал лъка и змията, разгневена с висока скорост се втурнала към плячката. Но Тето беше безстрашен. Когато влечугото се приближило до него, той замахнал с острия нож и го пронизал. Така хората били освободени от опасния звяр. Страхът ги напуснал, а проходът между двата хълма бил свободен и лесно проходим. Мястото, където змията била убита с меч и щит (калкан), било наречено Калкандели, а градът – (на турски език) - Калканделен. В памет на героя Тето, местното население нарича селището с името Тетово.
История на името Тетово
Другата версия е, че името произлиза от старославянската дума "хътѢти" - харесва, "хътѣтово" - любимо място. Близо до средата на XV век, с изчезването на буквата "х", селището е преименувано в Тетово. Според народната етимология Тетово произхожда от думата сухожилие. Във връзка с тази интерпретация дори и тогава се появило турското име на селището - Калканделен. В един хрисовул на цар Душан от средата на XIV век Тетово е споменато като село, а като градско селище е споменато през XV век, то е основна точка на Долна и Горна нахия. Известният турски пътешественик Хаджи Калфа, който посетил Тетово около средата на XVII век, споменава града с имената Калканделен и Тетова. На албански език името на града е Tetovë, т.е. Tetova.
Ранното развитие на града
Според последните данни, получени чрез археологическите разкопки на неолитните местности Тумба край селото Долно Палчище (1987/88 г.) и под село Тумба близо до село Станче (2000 г.), най-старите следи от живот в Положката Котловина са датирани преди 8000 години, или по-точно от 6100-тата година. От тези изкопани фрагменти, много произхождат от тези находища, но има и напълно запазени предмети от керамика, както и олтари и статуетки, посветени на женския култ. По-голямата част от Тетово се простира в равнинната зона, а само по-малка част се намира на склоновете на Балтепе, хълм с височина 806 метра. Абсолютната надморска височина на града варира между 450 и 500 метра. Напоследък урбанистите полагат усилия градът да се разшири към планинския район, който е леко издигнат и благоприятен за градски строителен район.
Климатични условия
Град със средно континентален климат с топли и относително влажни лета, студена и снежна зима, пролет и есен с чести валежи. Природните условия като климат, релеф, геоложки състав на земята позволиха да се появят много водни извори в района на Тетово. Следователно, Тетово е един от малкото градове в Македония, който разполага с питейна вода, вода за нуждите на промишлеността и вода за напояване. Градът в миналото е бил разделен на две части, Горна и Долна Чаршия. В горната част живеели предимно мюсюлмани, а в долната християни. Тетово като мултикултурна среда се характеризира главно с две основни религии. Това е ислямът и християнството, т.е. православието. Седалището на Положката епархия е разположено в катедралата Св. Кирил и Методий в Тетово.
Тетовско Кале (XIX век)
Или крепост от по-ново време, построена около 1820 г. Намира се в непосредствена близост до Тетово, в подножието на Шар планина. Има надморска височина от около 800 метра, а по отношение на града се издига на около 300 метра. Строителството е започнато от Реджип паша и го продължава неговия син, Абдурахман паша. Калето е построено от варовиков и дялън камък. Днешният археологически комплекс се състои от стени, в които има пет сараи, баня, складове, големи кухни, трапезария и кладенец. От по-старите обекти тук е църквата Св. Атанасий от XIV век. На стените на Калето съществували и кули, а има и останки от подземен затвор и три тунела, които от Калето водят към Тетово, към селото Ларци и към река Пена.
Църква Св. Кирил и Методий
Тази църква се намира в старата част на Тетово. Построена е в периода от 1903 до 1918 г. и е осветена през 1925 г. Фреските са направени от Данило Несторовски през 1924 година. Църквата е трикорабна базилика с централен купол.
Етно-музей в Джепчище
На пет километра от Тетово, в частна лятна къща в село Джепчище, се намира малък етно-музей с експонати от VIII век пр.н.е. до XX век. Във вътрешността има място само за един посетител. Експонатите са изработени от различни материали (керамика, мед, желязо), а изложбата обогатяват експонати, които са донесени от македонци и албанци, жители на този край. Музеят има амбиция да се запише в книгата на рекордите на Гинес, като най-малкият етно-музей в света.
Шарена джамия (XV век)
Това е паметник на културата от XV век, който е надстроен и разширен през XIX век от Абдурахман паша, турски феодален господар на Тетовския пашалък. Намира се в старата част на Тетово, до река Пена. Това е еднопространствена квадратна сграда с архитектурно съчетание от бароков и неокласически османски строителен стил. Данните за историята на Шарената джамия са гравирани в записите, издълбани върху мраморните плочи, разположени над входната й врата. Шарената джамия със своята фасада е особено атрактивен паметник на културата в Тетово. Многобройните ярко оцветени орнаменти, живопис и използваните техники за рисуване са рядкост и изключителна работа на ислямската архитектура. Те са дело на опитни майстори от Дебяр, които освен че са нарисували джамията отвътре и отвън, едновременно декорирали и дервишкото Арабат-баба теке и няколко къщи на бея. Особено живописна е южната страна, която може да се види от главния път, който води към Гостивар.
Арабат-баба теке (XIX век)
Арабат-баба е построена през XIX век от Реджеп Паша и неговия син Абдурахман паша. Представлява религиозен обект, освен гробницата на Серсем Али баба от XVI век, и до днес са запазени шадраван, кула, гробница, кухня с трапезария, чешма, конак за гости, дервишхане и харемлък. Всичко това е част от комплекса, който до 1912 г. имал активен дервишки живот. Днес тук е Националният музей на Тетово.
Лешочки манастир Св. Атанасий (XIV век)
Комплексът на Лешочкия манастир включва манастирската църква Св. Атанасий от 1335 г., църквата Света Богородица, която съществува от XIII век и се споменава в грамотата на Стефан Дечански от 1326 г., както и остатъци от пет църкви и параклиси от Средновековието. Особено се открояват културните и духовни ценности на църквата Св. Атанасий. В манастира се намират гробницата и мемориалната стая на Кирил Пейчинович, един от най-големите македонски възрожденци от XIX век. С неговото идване от Света гора през 1818 г., възстановени са манастирските конаци и създадена е манастирската библиотека, а Лешочкият манастир се превърнал в литературен и просветен център. Многократно е запалван и възстановяван. През 1690 г. турците разрушават манастира и църквата на Света Богородица, а манастирът е много повреден и през 2001 г. С помощта на Европейския съюз отново е възобновен автентично.
Попова Шапка
Шар Планина се намира близо до Тетово с дължина 80 км и площ от 1600 км2. Попова Шапка, с надморска височина 1780 метра, е туристическа местност на Шар планина и един от най-известните зимни и развлекателни центрове в Република Македония. Той предлага изключително удобни съоръжения за ски и шейни, оборудвани с няколко кабинкови лифта и ски лифтове. Попова Шапка има много уикенд къщи и модерни туристически обекти и ресторанти. Шар планина е богата на високопланински пасища и високи иглолистни гори, от които най-застъпени са високата ела и смърчът. На Шара се срещат над 200 ендемични растения, което е най-висок процент на ендемизъм в Македония.
Шарпланинец
Расата Шарпланинец е ендемичен вид и гордост на Шар планина и Македония, а произхожда от Тибет, от склоновете на Хималаите. Той се адаптирал към суровите условия на македонските планини, където живее векове наред. За пръв път е изложен в Любляна през 1926 г. През 1939 г. шарпланинецът е записан в Международната федерация по кинология (FCI), която регистрира всички породи кучета. Македонският шарпланинец е шампион на Европа за 2008 г. в конкуренция с 10 000 кучета.
