Струмица

СТРУМИЦА- "градът на звездите и градът под Царските кули"

Струмица е културен, търговски и политически център на Югоизточния регион. Според преброяването през 2002 г. градът има 35 311 жители и следователно е най-големият град в региона и десетият по големина град в Република Македония. Разположен в югоизточната част на Македония, градът е заобиколен от Струмичкото поле и планината Еленица на запад, заедно с Царските кули. Градът е седалище на едноименната община.

Местоположение на Струмица

Община Струмица се намира на 41° 22' северна ширина и 22° 35' и 23° 45' източна географска дължина. Тя заема крайната югоизточна част на Република Македония, точно под тримеждието между държавните граници с Гърция от юг и България от изток. Районът всъщност покрива котловината между планините Беласица, Огражден и Еленица. През региона минава най-важният магистрален път М6. С него регионът е свързан с останалата част от Републиката, както и с Република България и Република Гърция.

История на град Струмица

Струмица е селище от предславянския период. Най-старите данни за съществуването на града датират от 181 г. пр.н.е.. Тогава селището се нарича Астранон (град на звездите) като главно място на пребиваване на пеонското племе Астрон. Като римско-византийски и църковен град той се споменава в Средновековието като Тивериопол. Струмица е славянско име на града, получено по името на река Струмица, умалително от името на Струма. На това място градът е възстановен през IX век от цар Самуил. През този период се превръща във важен пътен и военно-стратегически център. След смъртта му през 1018 г. и разпадането на царството на Самуил, Струмица е византийски военно-стратегически и административен център за тази част на Македония, а Струмичката епархия продължава да съществува. Тя имала такава роля до края на XII век. От XI до XIV век попада в много сфери на интерес от Византия и средновековна Сърбия и България. Към края на XIV век попада под османско робство.

Туристически атракции в Струмица

Баня Банско

Термо минерален курорт в Струмица от древни времена и един от редките запазени римски паметници от този вид в Европа с дебит над 50 л/сек. Намира се на около 12 км източно от Струмица, в подножието на планината Беласица. На площ от 1000 метра са открити 10 помещения, чиито стени са запазени на височина от 2 до 6,7 метра. Лечебната римска баня (терма) имала съблекални, сауна, басейни с топла и студена вода. Най-вероятно произхожда от XI век, от времето на римския император Каракала, известен с построяването и подновяването на терми в империята.

Има общо пет топли минерални извора, от които само един, най-големият, е професионално каптиран. Той се оттича в основната баня, наречена "турска баня", а останалите четири свободно се изливат. Температурата на водата в главния извор, който снабдява "турската баня" е с около 71оС и не се променя в течение на годината, което доказва, че водата идва от голяма дълбочина, без атмосферни влияния. Водите на банята се считат за лечебни за различни заболявания, главно ревматични.

Случайно открита при копаенето на основите на хотел "Цар Самуил" през 1978 г. в Струмица, днес басейните с естествена вода могат да бъдат използвани в рамките на хотела, където може да опитате и яйце, сварено в топлите извори, със специфичен вкус. В околностите на банята има гора от липи и кестени и много планински потоци. Папратът от този македонски регион е защитен от ООН. Цялото съоръжение в Банско предлага отлични условия за настаняване и условия за комбинирани видове туризъм.

Двата живописни водопада представляват задължително място за посещение на Струмичкия Смоларски водопад.

Смоларски водопад

Смоларският водопад се намира в непосредствена близост до село Смоларе, на планината Беласица, на 600 метра надморска височина. Това е обект с височина около 35 метра. В дъното на водопада е оформена огромна тенджера, чиято дължина е 5 метра в посока на течението на речната вода, широчината е 11 метра, а дълбочината е около половин метър. До него е направена пътека за достъп и аранжиран обект за посетители с туристическа и развлекателна функция.

Колешински водопад

Намира се в долното течение на река Баба, на височина от 500 метра. Той е с височина 15 метра и широчина на падането около шест метра. Според създаването, той се нарежда към тектонските водопади. В непосредствена близост на около 100 метра има няколко по-малки водопада и каскади, подредени в ред, с височини до около пет метра. Групово венчаване на Колешински водопад - От първото групово венчаване с двайсетина двойки през 2008 г. под егидата на община Ново село и с благословията на МПЦ-ОА, традиционното августовско церемониално групово венчаване се радва на много голям интерес и посещаемост.

Манастир Св. Леонтий, село Водоча (XI век)

Манастир Св. Леонтий, с. Водоча (ХI век) Струмица е изпълнен с монаси и църковен живот с богослужения, реставрираните конаци отново се превръщат в резиденциален комплекс на Струмичката епархия. Манастирът се намира в село Водоча, което получило името си според зловещото събитие от 1014 г., когато на това място под Беласица на 14000 войници на цар Самуил са били извадени очите от византийците. Манастирът дълго време бил епископска резиденция на Струмичката епархия. През македонското лошо историческо минало бил опустошен и културното му богатство било разнасяно в съседните държави.

Построен е върху раннохристиянска базилика от V u VI век. Основите са запазени с останки от църквата: има части от олтарната апсида, от проскомидийника и дяконикона от VI и VII век. Също така с археологическите проучвания в манастирския комплекс във Водоча край Струмица са открити над 1.000 гробове с бижута и керамика от XIV до ХIХ век. Манастирът Водоча е със запазен средновековен стенопис с голямо значение. Живописта се характеризира с удължаване на телата и масивното моделиране на главите на светците. Нарисувани в периода от 1018 г. до 1037 г., стенописите на Водоча са сред шедьоврите на средновековното изкуство във византийската живопис изобщо.

Манастир Св. Богородица Елеуса, село Велюса (XI век)

Манастир Св. Богородица Елеза, село Велюса (ХI век е) една от най-старите македонски църкви, която никога не е била събаряна, нито възстановявана, както е построена, такава е и днес, с отпечатъци от зъбите на времето. Манастирът се намира над село Велюса при Струмица, красива панорамна гледка на Струмишкото поле. Манастирът и конаците са известни с архитектурата, стенописите, мозаечните подове и мраморния иконостас. 3а произход му от ХI век ни свидетелства мраморната плоча с надпис на ктиторот, Струмишкия епископ Манойло и годината на строителство, 1080. Плочата с надписа и най-добрите икони, през Първата световна война са ограбени, а манастира запален, но не изгорял. Като свидетелство и последица от него са опушените фрески.

Някога този манастир бил мъжки, а във Водоча имаше сестринство, а днес е обратно. С художествените ценности и разкошното съкровище на скъпоценни художествени произведения, манастирът надминава всички съществуващи художествени постижения на църквите в струмишката среда. Изцяло запазена композиция от времето на строителството е "Слизането в ада". Има и други, частично запазени композиции от този период, както и известният Велюшки кръст, уникален от този тип в света. Пред олтара има фрагменти от мозаечен под. Според първоначално богатата историческа документация, запазена за този манастир (достъпна в Светогорския манастир Ивирон), църквата Света Богородица Милостива (Елеуса) заема едно от най-значимите места в църковната и културната история на Балканите.

Цареви Кули над Струмица

Най-старите открития за крепостта, извисяваща се на хълма югозападно от Струмица, говорят за живота още преди Римската империя - праисторическо време до Средновековието. Според някои археолози това може да са останките на древния град Астраион. Всички предишни находки показват, че на това място оцелявали различни цивилизации за период от около седем хиляди години. Крепостта е построена на изравнено плато на върха на хълма, който много стръмно се издига над Струмица на надморска височина от 445 метра, от където е възможна видимост над цялата Струмишка Котловина.

На ръбовете има останки от отбранителна стена, от нея западната, с дължина около 40 метра и днес е добре видима. С дебелите си крепостни стени Кулите представляват паметник на падането на средновековната македонска държава на цар Самуил през 1018 година. Тя служела като укрепление и през османския период. В крепостта са открити византийски монети от XII и XIII век. Открити са шест мегарски чаши от омиров тип, които са голяма рядкост в тези региони, датират от XI век пр.н.е. Откопани са и антични монети от времето на последния македонски цар Персей, както и фрагменти от средновековен стенопис от ХII u ХIII век. Намерени са и монети с образа на Филип II, след това амфори, съдове, кантароси, бижута, фрагменти от нарисувани вази, керамика от черен фаянс, фигури от малоазийски тип и други артефакти. Всички посочват, че крепостта над Струмица активно живеела в края на четвърти век пр.н.е.

Градски площад "Гоце Делчев" Струмица

Площадът е построен на две нива и покрива обща площ от 27 хиляди квадратни метра. Той е с надземно павирано пространство с часовникова кула, два фонтана и с цялостна инсталация на градско, културно, традиционно, екологично, градинарско и друго съдържание. Тук е включен съществуващият паметник на Гоце Делчев. Тук също е бронзова статуя "Струмичанка с маска", посветена на "Международния струмишки карнавал " и 27 мачти с флаговете на страните-членове на Европейския съюз. Пуснат в употреба през 2010 г., площадът вече е пешеходен остров в Струмица и една от неизбежните модерни забележителности на града.

Струмишки карнавал

Струмишкият карневал е ежегоден карнавал, който се провежда в Струмица. Това е един от най-важните обичаи и традиции по рода си в Македония. Карнавалът може би отишъл най-далеч в трансформацията си от всички традиционни игри с маски, както по времето на провеждане, така и според неговата цел и функция. Струмишкият карнавал се провежда традиционно всяка година, в рамките на дни за тримерене, т.е. в началото на големите Великденски пости. Самото име "карнавал" (латински carne - месо иvali - сбогом, т.е. "сбогом месо"), ни подсеща за началото на пости, а в този случай това са Великденските пости.

Като един показателен и много вероятен факт и символ на древността и възрастта на този карнавал е и факта, че много белези на маските, носиите и предметите останали в употреба (кожуси и рога от различни животни, бик, пръч, овен и др.). Всички са характерни само за неговата оригинална езическа форма. Карнавалът по-късно преживява известна трансформация в традиционна форма. Маска, която все още помнят старите жители на Струмица, тъй като карнавалът от които и да е причини, за които все още само се предполага, съвпада с тримерите, т.е. празника на сгодените. Това се отразява в най-често срещаните мотиви, които се усещат в него и които най-често се повтарят. Най-известните мотиви в карнавала в Струмица са:

• Булката с младоженеца, които символизират младоженците, т.е. сгодените;
• Циганин и циганка с бебе, което означава, че циганите имат много деца, така че и новите младоженци да имат многобройни потомци, т.е. многодетност;
• Поп, който благославя младите хора за щастие, благополучие и разбирателство в брака;
• Дяволът, най-често с рога, с опашка от вол или друго животно и вила в ръцете, който всеки гони и чиято символика е преследването на всички лоши сили или влияния, които могат да се появят и да навредят на младоженците.

Мотиви на карнавала

Много чест мотив, който се появява са и мъже преоблечени в жени с характерни женски атрибути и обратно. Това показва най-често, какви физически характеристики мъжът иска да притежава жената и обратно. Друга характеристика на традиционната форма на карнавала, чиято цел и предназначение съвпадат с предишната е наследството на множество еротични елементи, песни изпълнени с еротични мотиви, съдържание и думи. Тук е и разпознаването на момчето по големия фалос, направен от бутилка или друг предмет и чиято цел е дидактическа, т.е. насочване и приготвяне на булката за бъдещия брачен и сексуален живот. Тук са и музикалните реквизити, т.е. музикалните инструменти, китара, акордеон, дайре.

В последно време карнавалът в Струмица е придобил модерно измерение, с известни влияния от подобни карнавали в света, и в същото време получил награден характер. Въпреки това останал като обичай традиционният характер на карнавала и ходенето до къщите на сгодените момичета. Чрез разнообразието от цветове, фигури и маски с различни мотиви и теми участниците в карнавала са склонни да покажат вечната борба между доброто и злото. Тук е и реализмът и сарказмът, иронията, сатирата и традицията, лакейството и кариеризмът, властта и безвластието. Маските се правят по избор на самите участници.

Всеки участник избира собствена тема и идея за маскиране, докато груповите маски са обща идея на цялата група. От видовете маски, най-често се срещат антропоморфните, а се срещат и зооморфни и зооантропоморфни маски. Броят на участниците в карнавала в Струмица, както и броят на посетителите, се увеличават всяка година, а освен местните участници редовно участват и гости от чужбина.

Икономика в Струмица

Струмица е сред първите градове в Македония, който се развива както културно, така и икономически. Регионът се превърна в най-големият производител на ранни и промишлени зеленчуци в Република Македония. Струмица е център на огромната богата Струмишка Котловина. Тук се отглежда мак, памук, тютюн, сусам, фъстъци и анасон. Всичко това дава възможност за развитие на текстилната и хранителната промишленост в Струмица.