Охрид е град в югозападната част на Македония, на североизточното крайбрежие на Охридското езеро. Охрид и Охридското езеро са едни от основните туристически места в Македония.
Географско положение на Охрид
Този град се намира в югозападната част на Македония, на североизточния бряг на Охридско Езеро. Той е свързан с пътища, които водят към Скопие, Битоля, Дебър и Република Албания. До него е минавал и стария път Виа Егнация, който свързва Адриатическо и Бяло море, което било важно обстоятелство за развитието на Охрид в миналото. В близост до града се намира Охридското летище, чрез което въздушния трафик се осъществява с определени дестинации извън Република Македония. Трафикът по водите на Охридското езеро е от значение. Използва се във функция на риболов и за туристически цели. Единственият недостатък е липсата на железопътен транспорт.
Историята за името на град Охрид
Поради големия брой църкви и манастири град Охрид е известен като Балкански и Европейски Ерусалим. Той е известен също като "Град на светлината", буквален превод на старото му име Lychnidos. Охридският регион е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Според една легенда, която записали Братя Миладинови, когато се правела Охридската крепост, император Юстиниан се качил на хълмовете, на които лежи града и гледайки красивата околност извикал "ох рид", което в превод означава - какъв хубав хълм. Оттогава градът се нарича Охрид. Модерният Охрид е наследник на древния Lychnidos. Според данните градът е споменат за пръв път 2400 години преди новата ера. Лихнид се намирал на "Виа Егнация", най-старият и най-значим римски път на Балканите.
Исторически данни за Охрид
През втората половина на VIII в. Охридският район се превърнал в атрактивна територия за българската държава. По време на българския цар Борис I Михаил, македонските територии във военно-административно отношение са включени в няколко "комитата". Охрид бил в Комитата, който обхващал районите на Охрид и деволските краеви. През 886 г. Климент след кратко пребиваване в българския двор бил изпратен в Македония с важна държавна мисия. Като учител и епископ, Климент заедно с Наум, полагат основите на т.нар. Охридско глаголско литературно училище. Благодарение на дейността на Климент и Наум, град Охрид, през втората половина на IX век станал славянски културен център и цар Самуил го превърнал в религиозен център и столица на царството. Крепостите му и днес все още стоят високо над града.
Самуиловата крепост в Охрид
Формата на Самуиловата крепост датира от времето на Самуил, въпреки че има и данни за разрушаването и поправки на крепостта от турците и византийците. Отличава се със стени с височина от 10 до 16 метра и дебелина няколко метра. От всички страни, с изключение на южната, която гледа към езерото, хълмистата част на града била защитена от високи стени и кули, дълги три километра, в близост до пристанището на Охрид. С укрепленията си и стените си покрива целия охридски хълм. Днес на крепостта са запазени 18 кули и четири порти. Части от крепостта се простират към езерото и към долния хълм на старата част на Охрид. В старата част на града се влизало през три порти, от които е запазена само Горната порта. В стените са вградени много камъни с гръцки надписи. Под частично разрушения външен слой, във вътрешните стени се наблюдават хоризонтални слоеве от тухли от византийски формат.
Плажове на Охридското езеро
Освен градските плажове в Охрид и Струга, по протежение от Охрид до Св. Наум се простира Охридската ривиера:
Горица- 4 км от Охрид
- Плаж, заграден с високи скали
- Идеален изглед към цялата охридска ривиера
- 4 км от Охрид, в местността Свети Стефан
- Един от най-посещаваните плажове, подреден и чист
- 8 км от Охрид, на 100 метра от езерото
- Два хотела с модерно обзаведени стаи с изглед към езерото
- Най-дългата плажна ивица - 285 метра
- Организират се различни снежни партита - пяна, дъжд и балони
- Авто къмпинг на 10 километра от Охрид
- 700 легла в бунгала и каравани
Охридска пъстърва
Един от ендемичните видове е Охридската пъстърва, сладководна риба в Европа и е най-близък предшественик на видовете, които живеели в тази област още от Терциера. Тя се различава от речната по сплесканото тяло, малката глава и сивите звездни петна по тялото. Цветът на месото при някои от тях е бял, а при някои розов. Максималната дължина варира от 25 до 60 сантиметра, а максималното тегло е до 15.8 килограма. Мелезите, получени в резултат на кръстосването на речната и охридската пъстърва, по тялото имат последователно разположени червените кръгли и сиви звездни петна като летницата. Охридската пъстърва е вкусна за ядене. Като един от защитените знаци на Македония, тя се намира и на македонските монети.
Манастирът на Св. Климент - Св. Пантелеймон, Плаошник в Охрид
В близост до раннохристиянската епископска базилика в местността Плаошник през 2002 г. беше осветен новопостроения храм, посветен на Св. Пантелеймон. Св. Климент бил голям строител на църкви и манастири, най-известният от които е манастирът на Плаошник. Последните археологически проучвания от 2000 г. потвърждават, че на това място той подновява бившия манастир под формата на триконхос (трилистна детелина). Това свидетелства за християнския църковен живот в Македония от І век на новата епоха. Открити са 500 гроба на монаси, както и други богати открития: позлатени одежди, кръстове, икони, реликви ...
На мястото на манастира на Св. Климент, през XIV век е построена нова църква, която през XV век турците превръщат в джамия. Тогава мощите на Св. Климент са прехвърлени в църквата Св. Богородица Перивлепта в Охрид и след 530 години те са върнати. Тук било Охридското училище, разсадник на славянската писменост, духовност и култура, считано за първият славянски университет в света.
Манастир Св. Наум Охридски в Охрид
Построен на висока скала над езерото Охрид, на най-южната му точка. Манастирската църква, посветена на Съвета на Светите архангели е построена през 905 г. от Св. Наум и в нея е гроба на Св. Наум, построен в югоизточната част на нартекса, на същото място като гробницата на Св. Климент.
Църквата е построена с фундамент във формата на триконхос (лист от детелина). Около X до XIII век била напълно унищожена. Едва в XVI век върху нейните основи е издигната днешната църква, достроявана и разширявана на няколко етапа. През втората половина на XVIII век е построен купола върху верандата на църквата и последното значително подновяване е извършено към края на XVIII век (1799 г.). Надписът над западния вход отвътре споменава, че живописът на църквата е направен през времето на игумена Стеван през 1806 година. Тогава е бил изрисуван и параклиса с гробницата на Наум. Настоящата църква има форма на вписан кръст с квадратно пространство с купол, поставен на четири колони. Гробницата на Св. Наум е залепена до постройка с широк и нисък купол. В манастира и днес съществуват стълбовете с гравирани букви от глаголица и кирилица.
Св. Йован Богослов, Канео в Охрид
Тази средновековна църква е известна с името на бившото рибарско селище Канео, което на латински означава "блясък", един от най-фотографираните символи на Охрид. Манастирът Св. Йован Богослов е построен и изрисуван през XIII век, а ктиторът на църквата и художниците на стенописите не са известни. Стенописите са запазени в кубето и в олтарното пространство и са доста повредени, защото църквата дълъг период между XVII и XIX век е била частично разрушена и изоставена. Тогава била унищожена по-голямата част от стенописите. В по-новата история, на тази църква се констатират повече подновявания и достроявания, а през 1889 г. се поставя нов дървен иконостас и обновяват някои части от стария живопис. Първоначалния вид на църквата Св. Йован Канео, един от символите на древния Охрид, е възстановен след консервацията през 1963 и 1964 г., когато е била разрушена припратата с камбанарията, които са били достроени през XIX век. Тогава фреските са открити в кубето. В купола и апсидата има само части от стенописите от XIII век. Прекрасни и специфични са двамата ангели от Причастието на апостолите, които са в кралски одежди, което е рядкост в рисуването на стенописите.
Катедрална църква Св. София (XI)
Катедрален храм, в който са ръкоположени охридските архиепископи, в която е обявено възобновяването на Охридската архиепископия през 1958 г., тази катедрална църква е един от най-големите комплекси на стенописа на византийското изкуство в Европа от XI век. Фреските от ХІІ и ХІV в. са от изключителна важност и намират място във всички научни публикации. Величествената веранда датира от 1313/14 г. и е една от най-красивите сгради от този вид във византийската и македонската строителна култура.
Църквата с декоративна фасада, построена от тухли и хоросан, е посветена на Св. София, което означава Божията Мъдрост - Господ Исус Христос. Тя е построена през X век, върху основите на раннохристиянска базилика. В дяконика са нарисувани шест римски папи, което изразява връзката между Цариградската и Римската църква преди 1054 г. Св. София през втората половина на XV век е превърната в джамия. Стенописите са варосани, куполата разрушена и изравнена с покрива, олтарната мраморна преграда отстранена, а над северозападното кубе било издигнато минаре. Днес църквата има постоянна богослужба, а се използва и като концертна зала и музей.
Църква Св. Богородица Перивлепта в Охрид
Годината на строежа (във времето на византийския император Андроник II Палеолог) научаваме от текста на надписа над входа. Църквата е прекрасно цяло на прекрасна сграда и богат стенопис. Сред хората е известна под името Св. Климент. Така, от XV век, когато турците до основи разрушават манастира Свети Климент на Плаошник, тук се пренасят мощите на Св. Климент. Тя се превръща в катедрален храм или в храм на охридските архиепископи по времето, когато катедралния архиепископски храм Св. София е превърнат в джамия. Освен първия архиепископ на Македонската православна църква (МПС), в тази църква са ръкоположени следните трима архиепископи (Ангеларий, Гаврил и Михаил). Стенописът е дело на зографите Михаил и Евтихий, най-известните имена на своето време, които работили в манастирите Св. Никита в Баняни, Скопие и Св. Георги в Старо Нагоричани, Кумановско.
Пещерният манастир Св. Еразъм в Охрид
През Средновековието, култа към свети Еразъм, Антиохийски епископ - проповедник бил разширен и на Изток и на Запад, и особено в Италия, Франция и дори до Испания. В Македония неговият култ се развива в Охридския район, защото той остава в Охрид за дълъг период от живота си и осъществява значителна мисионерска дейност в македонските райони. На своя ранно християнски проповедник Охрид му посветил прекрасен манастир, построен в една пещера край пътя Охрид-Струга, край самия бряг на езерото. Стенописите, между които и образът на Св. Еразъм, произхождат от XII век. Наблизо е открита и раннохристиянска базилика от III-IV в., посветена на Св. Еразъм.
Св. Константин и Елена в Охрид
Църквата Св. Константин и Елена в Охрид се намира в непосредствена близост до църквата Св. Богородица Перивлепта. Тя е построена от йеромонаха Партений. Представлява еднокорабна сграда и притежава стенописи от времето на строителството, но и от следващите периоди, по-точно от XIV, XVII и XVIII век.
Залив на костите в Охрид
Всъщност това е реконструирано праисторическо наколно селище от XII-VII в. преди Христа, разположено над платформа, която е прикрепена на дървени колове. Това е новооткритият музей на вода, където във водата са поставени откритите останки от старото местообитание, база за гмуркане и реконструирани крепости от Римската империя от II век.
На това място, на дълбочина от три до пет метра, са намерени останки от 6 000 дървени колове, които вероятно потпирали обща платформа, на която имало двадесетина дървени къщи. Според изследването площта на населеното място е била 8 500 м2. Поради това, че са били построени от дърво, тръстика и кал, жилищата били чувствителни на пожари и често са обновявани, на което се дължи голямата гъстота на коловете (открити са останки от изгорени дървета и въглища). Платформата с бреговата част била свързана с подвижен мост, който през нощта бил повдиган за защита от животни и врагове. В момента е реконструирана част от населеното место, което наброява седем къщички, построени върху платформа, която е разположена над 1200 колове, които са обработени, за да бъдат по-устойчиви и по-издръжливи. Реконструирана е и вътрешната част на къщите, което предлага интересно възприятие за тогавашния начин на живот.