В югозападната част на Македония се намира град Битоля - административен, културен, икономически, промишлен, образователен и научен център за тази част на страната. Градът е известен под името "град на консулите", защото тук се намирали консулските представителства на европейските страни по времето на Османската империя, където заедно със Солун било най-важното място в европейската част на Империята.
Името на град Битоля
В периода 1864 - 1912 г. Битоля е била столица на Битолския вилает, един от трите вилаета в района на Македония. Дори днес, тук се намират голяма част от консулските представителства в Република Македония. Битоля е вторият по големина град в Македония, според броя на жителите. По време на Югославия той е бил един от културните центрове както в Кралство Югославия, така и в СФРЮ. Бащата на турската нация Кемал Ататюрк завършва офицерско училище в Битоля. Някои негови вещи днес се съхраняват в Народния музей. Според Адриан Рум, Битоля произхожда от думата Обителовой - израз, който и до днес се използва в хърватския език, който по време на Средновековието се е използвал за общност на монаси, като семейство т.е. манастир. По същите причини гърците го наричали "Монастири". Град Битоля е получил името си от големия собственик Тольо, който имал своя собствена крепост близо до днешното битолско село Буково. По времето, когато дошли турците да завладеят тази част на Македония, за да го призоват за борба, на големия собственик Тољо му казвали "Би Тољо до би Тољо".
Битоля през историята
По време на османското владичество градът се наричал Манастир, който турците и албанците завладели от гърците. След Балканските войни от 1913 г. градът попада под сръбска окупация и отново получава старото име Битоля. Градът има средна годишна температура на въздуха 11.1° C, но с големи отклонения през определени години.
Климатът в Битоля
Най-студен месец е януари, със средна месечна температура -0,6° C, но с абсолютна минимална температура от -30,4° С. Най-топъл месец е юли, със средна месечна температура от 22,2° C и абсолютна максимална температура от 41,2° C. Абсолютната годишна вариация на температурата на въздуха е 71,6° C, което е специфично за континенталния климат. Температурата има характеристика на континентален климат, а валежите имат характеристики на променен средиземноморски или степен климат, който понякога има пробиви и на горещи въздушни маси от Северна Африка. Средните годишни валежи са 601 мм, като стойностите варират от 338 мм до 879 мм. Битоля също така е пример за появата на полярно сияние. През Битоля минава изохазмата (линия, която свързва места с равен брой дни с появата на полярно сияние) 0,1, което означава, че в небето на Битоля средно само веднъж на 10 години, се появява полярното сияние.
Широк Сокак
Първото консулство в Битоля е открито през 1851 г. от тогавашната Австро-унгарска империя, точно на Широка Сокак. По-късно това ще бъде направено от британците и французите, след това идват консулите от Русия, Италия, Сърбия, България и Румъния. Първите лампи на Широк Сокак премахнали мрака от Часовниковата кула до Офицерския дом, точно в 17:00 часа на 24 декември 1924 г. По това време на Широк Сокок били настанени представители на многобройни чуждестранни компании, престижни ресторанти, сладкарници, клон на Франко-сръбската банка. Този първи консулски период е бил вдъхновение за множество песни за консулите, за файтоните, за пианата, за прочутата шкембе чорба, за Влашката махала и жълтите къщи, за любовта. Мечтата на гражданите на Битоля, техният град отново да стане консулски, беше осъществена с независимостта на Македония.
Хераклея Линкестис (ІV в. Пр.н.е.)
Хераклея Линкестис е един от най-известните македонски антични градове, разположен в непосредствена близост до Битоля. Той е основан в средата на IV век пр.н.е. тт Филип II Македонски. Градът е развит военно-стратегически център на северозападната граница на тогавашната македонска област Линкесида (днешното Битолско поле). Разположена на най-важната пътна артерия за това време, Виа Егнация, Хераклея става нейна най-важна станция в региона. В раннохристиянския период е била епископско седалище. В Хераклея са открити колони с почетни паметници, малка и голяма базилика, римска баня, театър, градска чешма на Юстиниан от VI век, епископска резиденция. Животът в Хераклее замира в края на VI в. Днес тя е важна археологическа находка, но и място за културни прояви.
Исак Джамия (1508)
Исхак Челеби Ибн Иса джамия, както е нейното пълно име, е една от най-старите съхранени джамии в Битоля и един от най-известните мюсюлмански свещени културно-исторически обекти в Македония. С минаре високо около 50 метра джамията доминира в пространството, срещу Часовниковата кула и Големия Безистен. В големия й двор има няколко гробове, привлекателни поради фините форми на саркофазите. Това е еднопространствена подкуполна джамия, която представлява истинско място за почивка на своя ктитор. Основният декоративен елемент на верандата са четирите стълба, които доминират в пространството, поставени на високи каменни пиедестали, завършващи със същите капители. През главния портал се влиза в молитвеното пространство с пищна декорация. Особеността на тази джамия е играта на цветове и форми, която се отразява във всяка част на джамията.
Часовникова кула (XVII век)
Часовниковата кула е най-разпознаваемият паметник, който идентифицира Битоля. Тя се намира в строгия център, където градският часовник доминира в пространството с височината си и излъчва популярна музика, когато отзвънява часовете. Макар да не е открита никаква документация за построяването й, счита се, че е построена през периода на турско владичество, през XIV век, заедно с Йени джамия. Висока е 33 метра, разположена на квадратна основа. От северната страна има полукръгъл вход и вътрешни спирални каменни стълби. Разделена е на три етажа, а на върха е механизмът с часовници от всичките четири страни. Най-горната част е малък купол, който предлага прекрасна панорама към консулския град и по-широката околност. Паркът около Кулата е място, където гражданите се събират на Бъдни вечер и запалват свещи по поляната и тротоара.
