Кавадарци се намира в централна Македония и представлява най-голям градски център на Тиквешката област. Стопанството се потпира на лозарството и промишленността за производство на вино, така, че гроздето е защитен знак на града и в региона.
Кавадарци транспортно се свързва с магистралният път Скопие - Гевгелия, и с пътя, който от Градско, води за Прилеп,относно с магистралният път към Охрид. През града тече реката Луда Мара. Селището е създадено към края на XVII век,след Австро- Турската война (1689 - 1690). Разположено на магистралата Прилеп -Демир Капия - Солун, имало благоприятно местонахождение, което го направило привлекателно за доселване на друго население от околността.
Къто градско селище се споменава дори през 1823 година. През 1857 година, представлява малко градче с приблизително 2.000 жители и специален икономически център. Населението се занимавало със земеделие, търговия и занаятчийство. Повече изразено увеличение е забелязано след строежа на железопътната линия Солун - Скопие (1872 - 1874), когато се е развила търговията с вино и афион. Още тогава Кавадарци имароля на административно - управляващ център за Тиквешката област. През 1879 година, управляващото седалище за късо време е преместено в Неготино. Към краят на XIX век, градчето начислявало 1.300 къщи.
Градът популационно и стопански расте след Втората световна война. През 1948 година, наброявал 6.000 жители, а през 2002 година, броят на населението се е увеличил на около 30.000 жители.
Кавадарци разполага със значителна административно - управляваща, икономическа, културно - просветителска и медицинска функция в региона.
Притежава широк диапазон на влияние върху околните села, но и върху селата в южната, хълместа - планинска част на котловината.
Спомен - костница на загиналите борци в НОВ от Кавадарско, построен през 1976 година, в един от по - хубаво уредените и вероятно най-големитеградски паркове в Македония, с надморска височина от 305 метра с прекрасна панорама на Кавадарци и на Тиквешията.
Паметникът на дванадесетте младежи във Ваташа е построен на мястото на едноот най-големите престъпления в продължение на Втората световна война в Македония.Спомен - паркът е открит на 11 октомври 1961 година.
Засадените 12 явора, свидетелствуват за 16 юли 1943 година, когато от българските окупатори са стреляни и масакрирани дванадесет младежи от с.Ваташа на възраст от 15 до 27 години.
Тиквешко Езеро
Тиквешкото Езеро е построено в долното течение на Църна Река, пред изхода на реката във Возарското Поле. Езерото е едно от по - голямите изкуственни акумулации, с повърхност, възлизаща на 14 км2, дължина от 28 км и мощност от 475х106м3. Езерото е създадено през 1968 година с преграждането на каньона на реката с бент висок 104 метра, построен от нахвърлян камък с глинено ядро. Акумулацията е предназначена за напояване и производство на електроенергия. Днес, езерото има и туристическо - рекреативен характер, с по - голям брой уикенд - къщи и хотелиерски обекти. Езерото се ползва и за спортен риболов. Богато е с риба, при което особенно преовладава сомът, който може да достигне дължина над два метра.
Островът Град - Средновековният град Тиквеш, се намира на около два километра от с.Ресава, нахълм, висок 80 метра над устието на Тиквешката
Река в Църна. През III век п.н.е., на това място съществувало селище, което в късната антика, било подновено и укрепено с кули. Покрай крепостните стени, са открити основите на голям брой строежи. С построяването на акумулационното езеро, на днешният остров, са се запазили само горните остатъци от селището.
Черква Св. Димитрия (1834)
Черквата, представлява трикорабна базилика с полукръгла апсида от източната страна. Построени са предверията от южната и западната страна. Иконостасът е съставен от престолни икони на апостолите и празнични икони. По - голямото число икони са от поново време.На южната страна съществува параклис, посветен на Св.Петка, а на западната страна от черквата, съществува галерия в горната част. Вътрешността е изографисана с три пласта на фреско живопис от по - ново време.