Река Вардар
Вардар е най-голямата река в Република Македония. Тя е с дължина 388 км и нейният речен басейн покрива площ от приблизително 25 000 км².
Част от историята на Вардар
В миналото реката била плавателна и чиста, когато "гемии" (салове и лодки), плавали по водите на Вардар. Първият канцлер на Обединената Германия, Ото фон Бисмарк, каза преди 130 години: "Който контролира долината на Вардар, той ще бъде господарят на Балканите". Градските плажове, разположени край речния кей, биле легендарни. Винаги могат да се чуят истории от по-възрастните хора, как прекарвали летните дни на някои от плажовете на града. Днешната ситуация с градските плажове е различна. Те все още съществуват, въпреки че са били възстановени преди няколко години, чрез проекта "Скопие 2014". Единственото нещо, което липсва, е къпането в нея.
Произход на името Вардар
Хидрониум Вардар вероятно произлиза от готическата дума "Vordol", която е дадена на реката, когато готите били в тези райони (V век от н.е..). Думата Вардар произлиза от едноименната тракийска дума, която означава "черна вода".
Символ на град Скопие
Скопие, столицата на Македония, се намира в горната част на реката. Гербът на града се състои от каменния мост с река Вардар, крепостта Кале и снежните върхове на Шар планина. Вардар разделя Скопие на две части, нова и стара. Тези две части са свързани с редица мостове, нови и стари. Но най-известният е Каменният мост, свързващ площад "Македония" със стария базар в Скопие. Днес мостът представлява най-пряката връзка между старата и новата част на града и стои като мълчалив свидетел на времето, което минава.
Речната долина на Вардар
Вардар има наистина комбинирана речна долина, дължаща се на подреждането на клисури и котловини една след друга по нейното течение. Извира от Вруток, на няколко километра югозападно от Гостивар в северозападната част на Република Македония. Днес Вруток, като туристическа атракция е модерно селско селище с огромен потенциал за екотуризъм. Продължава да тече през град Гостивар и котловината Полог, където се вливат няколко притока: Лакавица, Маздрача, Пена, Бистрица, Ракита. След това през клисурата на Дервен, влиза в котловината на Скопие, където получава вода от Лепенец, Треска, Пчиня и Маркова река и минава през Скопие.
Преминавайки през Таорската клисура, където се влива река Кадина, Вардар влиза в малката котловина на Велес и минава през Велес. Тука се вливат реките Тополка и Бабуна. След това през Велешката клисура влиза в долината Тиквеш, където два от най-големите притоци са "Черна река" отдясно и "Брегалница" отляво. Тя влиза в прочутата Демиркапийска клисура и през нея в котловината на Гевгелия-Валандово, където пресича гръцката граница, минава през Циганската клисура. Течейки през Солунското поле се влива в Егейско море на запад от Солун в Егейска Македония.
Икономическото значение на реката
Долината и поречието на реката представляват много важен предел за Македония от икономическо-стопански, транспортен и военно-стратегически аспект. По речната долина е магистралата Е-75, който е част от европейския коридор номер 10. Той свързва Македония със Сърбия и Егейска Македония. В горното течение се намира магистралата Скопие - Тетово - Гостивар, която е част от европейския коридор номер 8, който свързва Македония с България и Албания. Като част от същите 2 европейски коридора в долината на реката съществува и електрифицираната железопътна линия Скопие - Солун и железопътната линия Скопие - Кичево. Тези транспортни трасета са от голямо икономическо и търговско значение за Македония. Те са основната артерия на свързване с всички останали части на държавата и съседните страни.