Туристически атракции на Преспанско Езеро
Регионът на Преспа се характеризира с много слънчеви дни, а на крайбрежието на Преспанско езеро има няколко красиви пясъчни плажа. Вие сте постоянно заобиколени от планини с буйна растителност. Всичко това заедно с бистрата езерна вода няма да ви оставят безразлични и ще ви канят постоянно да се наслаждавате на къпане и релакс. За развитието на летния туризъм до голяма степен ще помогне културното наследство и различни обекти и прекрасни гледки и интересни места, както и специално организираните екскурзии с водач и спътник, с охранителна служба от Марков крак, до селото Конско и острова Голям Град. Заобиколено от планини от всички страни, Преспанското езеро омагьосва с изключителната си красота. Докато върховете на Галичица са покрити с първия сняг, надолу в равнината, на брега на езерото, все още има рози и есенни цветя.
Местоположение на Преспанското езеро
Преспанско езеро в рамките на Македония се намира в югозападната част на страната. В македонската част, Преспанската котловина е ограничена в планините Баба (с най-високия връх Пелистер 2600 м) на изток и Галичица (2235 м) на запад. На север е планината Плакенска и Бигла (1933 м), а на юг, в албанската част е Горбач (1750 м) и малко по-ниски части на Галичина. В Преспанската котловина има две езера: Малкото и Голямото Преспанско езеро. Във водите на Голямото езеро се намира тримеждието на македонската, албанската и гръцката граници.
Голямото Преспанско езеро заема площ от 284 км2, с най-голяма дълбочина от 54 метра и надморска височина 853 метра и е сред най-чистите езера в света. От общата площ на езерото, 65% принадлежи на Македония, 18% - на Албания и 17% - на Гърция. В македонската част на Голямото Преспанско езеро, основните притоци, от които се захранва с вода, са реките Источка, Преторска, Брайчинска и Голяма река, която минава през град Ресен. Езерото губи водата си поради варовиковия характер на планината Галичица и изтича в Охридското езеро, близо до "Св. Наум" и Билянини извори.
Преспанското езеро получава вода от подводни извори и от няколко реки, вливащи се в нея.
Голям град - единствен остров в Македония на Преспанското езеро
В Преспанското езеро се намира и единственият остров в Македония - Голям град. Този остров е дълъг 750 метра и широк 450 метра. Той е естествена рядкост и резерват от редки билки и различна флора и фауна. Известен е и като Змийския остров, защото има много водни змии, но и отровната пепелянка която може да се намери в горната част на острова. До острова се пристига с лодка от две места, където има малки плажове и пукнатини в скалите.
Шест месеци в годината на острова пребивават пеликани, а най-многобройни птици са кормораните, за които островът е идеално място за размножаване. На острова расте хвойна, чиито полусухи стволове са на възраст над хиляда години. От това дърво по-рано се изработвали традиционните дървени лодки. Островът Голем Град се счита за строг природен резерват на Преспанското езеро, поради специфичните геоморфологични характеристики, характерната флора и фауна и историческото минало. На Голем град всяка година се извършват археологически разкопки, а тук се намират археологически находки от ранния християнски период и базилика от славянския период.
Пеликанът от Преспанско езеро
Пеликанът, като една от най-големите птици, съществуващи на вода, главно в по-топлите райони, при нас се намират само на двете Преспански езера (голямото и малкото). При При нас е всяка година с шестмесечен престой (15 април - 15 октомври) в ята по сто птици. Другият период от годината той пребивава в южните страни от земното кълбо. Интензивното прелитане на тези бели птици с големи клюнове не е особено забележимо, но по време на есенната миграция те се събират в ята и след еднодневно обикаляне над Преспанската котловина тръгват към страните, където прекарват зимния период.
Пеликанът не се гмурка под водата на Преспанското езеро, а само плува по повърхността. Със силния инстинкт той открива ятата риби и веднага след като долети до целта, до него кацват ята от корморани, които, гонейки рибата чрез гмуркане създават симбиоза - общо хранене. Наистина интересен феномен. През последните три десетилетия лебеди долитат на Преспанското езеро, което преди не се е случвало. Ята от 4-8 птици идват през пролетта или есента и се задържат по два - три месеца. В сравнение с пеликаните, лебедите се опитомяват, най-вече чрез подаване на храна. Тяхната грациозност надхвърля красотата на дългоклюнестите пеликани.
Флора и фауна на Преспанското езеро
От гледна точка на фауната, специално място е орнитологичният резерват "Езерени" на площ от 2080 хектара. В Преспа подслон намират близо 100 вида птици. Преспанското езеро е богато на риба, като особено е известен преспанският шаран а също и преспанската уклейка. Най-често срещана е уклейка, след това шаран, червеноперка, скорбут, мряна, клен и т.н. В края на 50-те години Преспанско езеро също било зарибено с охридска пъстърва, която останала в по-дълбоките води, в Нивичкия залив, Казан и Конско.
Тази атмосфера привлича и много птици. Най-многобройни са кормораните, които се хранят само с риба. Налице са ендемични птици, както и мигриращи птици, които остават през пролетта и лятото, и мигриращи птици, които пребивават в близките блата за кратко време, като спирка за почивка и хранене. Атрактивен във водите на Преспанското езеро е белият пеликан, който лови риба заедно с черните гарвани. В плитките води има няколко вида чапли, бекаси, чайки и други птици.
Растителният свят е доста богат, както в самото Преспанско езеро, така и в околните блата. На остров Голем град се среща, като ендемично растение хвойнова гора (Juniperius Foeditissima)
Легендата за възникването на Преспанско езеро
На мястото на днешното красиво Преспанско езеро, според легендата, се простирало широко плодородно поле. В околностите на хълма имало седем изворчета, които никога не замръзвали. Чистите им води били гордост за цялата долина. Вечер изворчетата се затваряли с тапи. По това време две племена, непрестанно воювали за красивата долина. Дъщерята на княза от едното племе Преспа била много красива. Всяка нощ тя отивала под хълма, до изворчетата, по вода. Веднъж, при изворчетата, Преспа видял сина на княза от другото племе. Техните погледи се сращнали. Сърцата им затреперили. Родила се любов. Оттогава младите хора започнали да се срещат скришом.
Една вечер младият син на княза, чието име било Лабид, чакал красавицата недалеч от изворчетата. Тя изтичала и неусетно се приближила до него. Красивото момиче, лесно като сърна умишлено извадила седемте тапи от изворчетата и водата бликнала по дължина и ширина на долината ... Когато момчето видяло момичето, с няколко скока и затворил пътя и се озовали лице в лице. Хванали се за ръце и тръгнали към хълма, прегърнали се и започнали любовна игра. Шумоленето на водата и любовната игра приспали младите хора.
Когато се събудили, в ранните зори, пред очите им се появило сивозелено езеро ... Тогава стражарите на двете племена уведомили своите князе за покачването на нивото на водата, а племената тръгнали на път – едното тръгнало на юг, а другото се заселило в полетата на Галичица... Лабид прегърнал Преспа и целувайки я и казал: "Сега няма причина да воюват нашите племена"! Младежите се оженили и създаденото езеро, в чест на красавицата, се нарекло Преспанското езеро, а селището около него било наречено Преспа.
Легендата за Крали Марко на Преспанското езеро
Легендата гласи, че Крали Марко, докато се ртазхождал край Преспанското езеро, пожелал да види езерото Малка Преспа. Изкачил се на един камък и толкова бил силен, че оставил отпечатъка си върху него. Този камък все още стои на граничния пункт с Гърция, който носи името му и привлича много туристи. Казват, че ако сложите крака си, ще забележите, че Марко сигурно носил обувки поне номер 90.