Традицията за производство на хартия в Македония започва в средата на 16 век (1560-1570) в манастира Свети Наум (28 км южно от Охрид). Предполага се, че процедурата за изработване на хартията е възприета от македонеца Яков (свещеник), който по това време работи във Венеция. През този период Венеция е един от най-важните центрове за печат и производство на хартия. Оборудването в манастира „Свети Наум“ е направено по чертежи и скици, донесени от свещеник Яков. Поради местоположението си манастирът "Св. Наум" е бил относително изолиран и е функционирал като самостоятелен анклав. Хартията е използвана изключително за вътрешни нужди. С разрушаването на Манастира в края на 16 и началото на 17 век е била унищожена и самата работилница. Народната работилница на Св. Наум Охридски е опит за реконструкция на работилницата от 16 век. Процедурата е автентична на най-старата китайска процедура от 2 век пр.н.е. Тази процедура е пренесена в Европа през 13 век. Основата за направата на хартията е сърцевината на дървото. При необходимост се добавя памук, както и различни естествени аксесоари за украса на хартията (цветя, листенца, различни видове чай, тютюн, кафе и др.)
Оригиналността на тази процедура (метод на оси на гнездо) придава на хартията особена уникалност и стойност. Характеризираща е с вертикално разцепване на сърцевината на дървото (на най-дребни косъмчета) под специален ъгъл, който зависи от вида на дървото. Процедурата за изработка на хартията е напълно естествена, без използване на химически добавки и лепила. Рядкост в Националната работилница е пресата на Гутенберг, автентично копие на оригинала, който се намира в Майнц-Германия. Изработен е по модела на оригинала и действа на същия принцип. Пресата на Гутенберг в работилницата на Пановски от Охрид има голямо историческо значение, тъй като има само три от тях в света, едната от които е тъкмо в неговата работилница, където с този метод на производство им противоречи на всички съвременни методи за производство на хартия и за печат.
Оборудването и облеклото, което използваме е автентично, като най-важният сегмент е ъгълът, под който се обработва дървото и свързването на косъмчетата от сърцевината на растението. „Основата е сърцевината на дървото. Използват се определени видове на дървета като дъб, орех, череша, кестен, смърч и черница. Въпреки че хартията от черница се счита за една от по-качествените, най-качественно се произвежда от сърцевината на черешовото дърво. Крайните точки на възрастта на дървото определят ъгъла на обработването. Дървото не трябва да се смачква или смила. Същността на процедурата е получаването на косъмчета от сърцевината на дървото. След определен период на инкубация частиците се свързват естествено. За да се произведе един лист хартия по естествен начин, са необходими около 29 дни. Най-дълъг е процесът на инкубация на частиците, който продължава 23 дни. “– обяснява Паневски.
Работилницата от ден на ден е посещавана от много повече гости и туристи и представлява своеобразна туристическа оферта на града и кътче, което релаксира и Ви връща с възторг в миналото. „Идват туристи – от обикновени граждани до дипломати и президенти на държави. Гостите желаят да закупят сувенири от ръчно изработена хартия, като по желание могат да бъдат отпечатани различни мотиви. Мотивите на нашите щампи са различни, като се започне от стари снимки на Охрид, автентични икони от този район, евангелия от тези пространства и карти” – подчертава Паневски. Паневски Нино, син на Люпчо, собственик на работилницата, казва, че това е като стария начин на производство на хартия. Използва сито с дървена рамка и телена мрежа, както и някои дренажни и сушилни съоръжения, и в допълнение към съдържанието на дървените косъмчета в производството на хартия се използва върху памук. „Произвежда се на същия принцип, по който са започнали да го произвеждат Китайците, два века преди нашата ера. Вдъхновили са се от гнездото на оси, като осата съединява косъмчетата в гнездото си,на тях им хрумнала идеята да отрежат сърцевината на дървото под определен ъгъл”, обяснява Паневски от Охрид, който е наследил занаята от баща си.
„След като хартията се нанесе върху подготвеното платно, се получава готовият продукт – един лист хартия“, казва този младеж от Охрид. След приключване на тази процедура, казва Паневски, листът не е плосък, затова се изравнява и листът се нивелира и след десетина часа листът е готов за печат и могат да се правят кисии и други продукти. Приказката на създаването на тази невсекидневна работилница, започва през далечната 1989 година, по време на посещението на Паневски в Словения, в рамките на Пакта за стабилност за започване на нов малък бизнес.По време на посещението си в Словения той осъществява контакти с хора, които се занимават с най- различни бизнеси, някои с малки, някои с по-големи. Главната случка от цялата приказка се случва по време на посещението в работилницата в Радече, където Паневски прекарва най-голямата част от времето си. В периода от 1992 г. той посещава същата работилница още няколко пъти, при което той пряко се включил в процеса на този занаят.
След това, собственика на словенската работилница, няколко пъти идвал на посещение при своя приятел от Охрид, и по това време възникнала идеята за създаване на работилница за ръчна изработка на хартия, точно тук, поради простата причина, че Охрид е градът на грамотността. Работилницата работи от 23 октомври 2002 година, което обозначава, че работи успешно вече няколко години. Особено удоволствие представлява, че работилницата беше открита от покойния президент на Република Македония Борис Трайковски, на когото ние му подарихме първия изработен и отпечатан лист хартия с портрет на Александър Велики. Нашата основна мисия и дейност е ръчна изработка на хартия и изделия от същата. Има туристически характер, на посетителите им показваме практически, как протича производството за няколко минути с познаване на историята на хартията и метода на печат на Гутенберг. Методът на печат е идентичен с първия екземпляр на Библията от 15 век. Този метод на пресоване е рядко и автентично копие на оригинала, който се намира в музея в Майнц - Германия и също работи по същия начин.
Трябва да отбележа, че туристите остават във възторг от влизането си и почти никой не си тръгва без поне една мостра от печатна хартия и най-често с различни апликации, които също изработваме, а често и различни сувенири, които можете да намерите в нашата работилница, подчертава Пановски. В работилницата се изработват широка гама от хартиени изделия,предимно сувенири,които се продават.С апликациите,които поставят върху хартията,като четири евангелия и други откъси от Библията и от живота на първите християни,тези изделия имат автентична стойност сами по себе си, както и различни икони и стенописи на известни светци, към които охриджаните, а и гражданите от цялата страна и извън нея изпитват особен пиетет.
След това разполагаме и с тетрадки с дебели кожени корици, които са тяхно собствено производство, различни апликации за моливи и други помагала, рамки за снимки с християнски мотиви, значки, които са особено популярни за младите хора, разнообразие от други учебни предмети, черно-бели снимки, охридски пейзажи, както и фотографирани снимки на охридска архитектура и подобни продукти, които са търсени от посетителите в различни размери. Работилницата за хартия (или музеят на хартията), която е в духа на стария охридски стил, е значима културна част не само в Охрид, но и извън него и представлява истинско туристическо преживяване. Иначе този семеен занаят на Паневски, изисква не само много физически труд, но и всеотдайност. Имайки предвид, че разполага с много художествени елементи, той също представлява своеобразна атракция и обогатява туристическата оферта на Охрид