Производство на обувки или обущарство - традиционен занаят за изработка на обувки
Производството на обувки или обущарството е традиционен занаят за изработка на обувки, който днес е силно подтиснат от индустриалното производство и китайските стоки, които се предлагат на пазаря много по-евтино от ръчните изработки. Изработват се най-различни модели на обувки, ботуши,сандали, чехли и мокасини от кожа, дърво, гума и пластмаса. Обущарските калъпи , върху които са изработвали обувките, били от желязо или дърво. Най – стария занаятчия от Струга, Йоне Кленко, някога известен майстор в чаршията на Струга, съжалява за дните, когато се е ценял занаята и качеството. Той казва, че за да се бъде занаятчия, човек преди всичко е трябвало да бъде честен и да се работи качественно, за да има клиенти. Тази професия, за която той смята, че е изкуство, е неговата най-голяма страст в живота му.
Започнах като дете с баща ми, който във Франция се е научил да прави плетени кожени сандали, а след това в Белград работеше като обущар и правеше само дамски сандали. През 1938 година, той взе и нас, а преди войната избягахме и се върнахме в Струга. Работихме заедно, в началото беше трудно, защото обущарят трябваше да се снабдява с кожа, гьон за подметките и всичко, което е необходимо, за да направи модел, и най-важното беше занаятчията майсторът като обущар, да бъде честен, защото ако не е такъв, нямаше да има клиенти. „Днес честността се изгуби“, разказва Кленко.
90-годишният майстор - занаятчия, въпреки, че вече не изработва обувки и чанти, всеки ден е в работилницата си, в дома си. Занаята, за който казва, че е много труден, го е наследил от баща си, но в течение на времето и нуждите на хората, се приспособява към съвременните тенденции, а и кътчето, в което е работил, желае да го остави къто спомен, за да се види, как са се изработвали нещата в миналото. Той съжалява, че занаятът умира и няма наследник, неговите деца са се образовали и избрали професия, която им предоставя далеко по-голям доход, а липсват и чираци, които желаят да научат професията обущар.
„Жалко е, че занаятите умират. И сега, когато казвам това, ми е много трудно. Преминах цяла Югославия, само за да науча повече, а днес никой не се интересува. Ходих навсякъде и за инструменти. Тъжно ми е, че вече не може да се изучава този занаят. Няма нито интерес, нито майстори, за да научат младежта. „Обущарският занаят, е по-труден за изучаване от който и да е друг факултет“, подчертава Кленко. На времето имало голям брой майстори - занаятчии, днес броят е все по-малък, от този занаят, са останали само за закърпване, ония, които поправят, липсват вече майстори, които изработват разни модели.
Кленко разказва, че в миналото интересът е бил голям не само от жителите на Струга и на Охрид, но и от туристите, които са искали да носят уникални ръчно изработени обувки, за изработването на които е необходимо търпение, като добавя, че жените в миналото повече са ценяли това и почесто са ползвали обувки с токчета, а сега момичетата рядко ги носят, освен за някои тържества. Доколкото не са били добре изработени, клиентите веднага са връщали обувките, понеже я ценяха добрата изработка, допълва майстора занаятчия от Струга.
Днес, всичко, което е евтино и некачествено, е на мода, а докъто стойността на онова, което е качественно и направено с голяма любов и умение, не е в тенденция на модата. Работилницата му, в която все още се чувства мир и спокойствие, прилича на малък музей, в който има ценни инструменти, снимки, чанти, обувки, сувенири и други предмети, които е изработвал на ръка, а тук са поставени и машините, на които е работил, една от 1926 година, на която има надпис "спомен за миналото, настоящето и бъдещето - не се продава". Въпреки,че повече не работи, той все пак си попълва времето с поправки на обувки, чанти и колани.
„За поправки само се ангажирам, нищо ново не съм правил от 1995 година. Всичко това, което е направено е от тогава, и съшествува. Чантите днес идват от всичките магазини и бутици, които всички носят за поправка. И това ме поддържа и с ума, и с надеждата, че ще направя нещо, бях горд със себе си“, казва Йоне Кленко, занаятчия от Струга. Най-възрастният занаятчия от Струга казва, че е необходима стратегия и грижа, за помощ на старите занаяти от страна на държавата.
Той си припомни с голяма носталгия времето, когато занаятчийските дюкянчета и големите майстори в занаятите си, са били елитата на това общество, а в същото време и основните, които са пълнели държавния и общинския бюджет. Огромният брой на обувки и чанти, изработени от изкусните ръце на Йоне Кленко от Струга, свидетелстват за едно по различно време, когато занаятчийството в чаршията на Струга, било ценено и с голяма стойност.