Щип

 

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ гратски център в Източна Македония

Щип, е с местоположение на бреговете на реките Брегалница и Отиня, на бърдест терен на тромеждието между Овчополската, Кочанската и Лаквичката Котловина. Географското положение, предоставя възможността, да разполага със значителна  транспортна функция  и транспортно добре да се свързва с околните квартали. От Щип, се  протягат няколко автобана, каквито са направленията към Велес, Свети Николе и Куманово, пътят към Кочани, Делчево и България, с крак към Пробищип и Кратово, пътят към Радовиш и Струмица, с крак към Неготино в Тиквеш.  През града преминава и железопътната линия,чрез която се свързва с Велес и с Кочани.

Щип се смята за много старо селище. Споменава се още през III век, п.н.е. под името Астибо. С попадането под властта на Византия, града е известен под името Стипеон, а с пристигането на Славяните в VI - VII век, го придобиванастоящото име. От 976  до 1014 година, е в състава на Самуиловата държава, къто град - крепост. В продължение на XIII и XIV век, къто резултат на развитието на занаятчийството и на търговията, Щип доживява значителен, икономически напредък и популационен възход.

През втората полвина на XIV век, попада под турска власт. През XV век, с колонизацията на Турците, в Щип се увеличава броя на населението, и се променя неговият етнически състав. През периода от турското освояване на града, до Австро - турските войни, Щип е най-важно търговско и занаятчийско място в Овчеполието. След Австро - турските войни, развитието на града изостава. Но, в продължение на XVII и XVIII век, градът отново популационносе увеличава, с доминиращо, македонско население.

През XVIII век, Щип се превръща в черковна среда. Заради благоприятното транспортно положение, сигурността на пътищата,развитото занаятчийство и аграра, както и липсата на по - голям градски център, в околните котловини, през XIX век Щип доживява интензивно, благоустройственно и стопанско развитие.  С построяването на Вардарската железница, стопанското развитие на града, се ускорява.  Щип, разполага с различни културно - образователни институции и организации. В Щип се намира Градски  музей от 1952 година, градска библиотека още от XIX век, старото училище, в което работел Гоце Делчев, и голям брой матриални паметници.

 

 

Баргала

Баргала, един от по - значителните късно- антични градове в Македония, се намира на 20 километра,  североизточно от Щип. Града представлява крепост, обкръжена със стени и кули, с монументални входове и порти, която датира между IV и VI век. Със стени, дебели повече от два метра, я построили Римляните, къто военен лагер, а след това се превърнала в градско селище и ранно християнски, епископски център на Брегалнишкият регион. През В век, особенно във времето на Юстиниян I, Баргала постигнала своя връх, но към  края на VI век в няколко случаи, страдала при аварските и словенските завоевания. В средният век, в Баргала се  е образувало ново селище. Местоположението, изобилства с археологични находки. Особенно впечатлителни са подовете на базиликата,  издигната към края на IV век, а обновена през V и VI век, от които, къто най-хубав се издвоява подът от презвитериума, обложен с бели и със сиви плочи. Резервоара за вода и двете бани (късно антична голяма и малка баня), представляват добре запазен комплексен обект, с единични помещения, функционално свързани между себе си. В Баргала, са откритии части от стопански и от жилищни обекти.

Днес в Баргала може да се види базиликата, резервоара за вода, импресивната порта и голяма част от  градската инфраструктура. Част от градския бедем и главната порта, са напълно конзервирани. Проучена е само  една десета от цялото селище, понеже, цялото обхваща повърхност от около пет хектара. 

 

 

Исаро

Исаро, известното Щипско кале, се издига над самият град. Цялата крепост е обградена със стена, която следи конфигурацията на терена, в нправление север - юг, от около 350 метра, по една и съща изохипса. Разликата във височината между западната и източната страна, възлиза на 10 до 15 метра.

Крепоста, е разположена между реките Брегалница и Отиня, на възвишение с приблизителна височина от около 150 метра над  реките. Точни данни за произхода на крепоста, не са евидентирани. Най-вероятно произхожда още от римският период (II - VI век). Във военните сблъсквания на цар Самуил със Византийците през 1014 година, крепостта била превзета. Днешното строителство, вероятно е от XIV век, с навлизането на Сърбите, 1328 година, но тя набързо през 1385 година, била освоена и дълго време, била  ползвана от  страна на Турците. Крепостта Исар, се състои от две  части. Едната, е замък с размери  106х20 метра, а втората е стопански двор с размери 250х50 метра. На двете страни от крепостта се намират порти. От XVII век насам, крепоста не се е ползвала. Днес, се предприемат мярки за обновява не и реконструкция на крепоста. Крепоста, която днес се вижда на Исара, произхожда от XIV век - нейните стени са строени в плочести пластове, пълнени с много мазилка, а са широки само 1,3 м. Само отделни  части са по - масивни.

 

 

 

 

Кликнете тук, за да видите списък с настаняване в Щип

Кликнете тук, за да видите списък на туристическите гидове в Щип

Promote your Service

Accomodation

Add up to 3 images.

Validation code:
Enter the code above here :

Can't read the image? click here to refresh.