Ресен

Ресен

 

Ресен е централно селище в котловината. Има приблизително благоприятно, географско - транспортно положение. През Ресен преминава магестралният път от Драч, през Тирана и Охрид за Битоля и Градско. Транспортно е свързано с Гърция и чрез Долно Дупени, а с Албания чрез Стенье.

За първи път се споменава в едно  послание на цар Душан през 1337 година, под името Ресан. Към краят на XVIII век, започнали да се развиват занаятчийството (грънчарството) и търговията. С това селището икономическо укрепвало, създала се ресенската чаршия и селището прераства в икономически  центар на Преспа.

В началото на XIX век, получава статут на град и на административе центар.

Ресен, стопански и популационно, започнал да напредва след Втората световна война. Населението, постоянно се увеличавало, относно от 4.737 жители през 1948 година, до около 9.000 жители през 2002 година.

Това, в най-голяма част, се дължи на доселеното население  от околните селища в Преспанската Котловина. Същевременно, Ресен е единственно селище в котловината, с увеличение на населението, понеже Преспанската Котловина, е ярко изразен район на преселване, насочено, предимно в извън океанските страни.

Покрай ябълките, градът е известен и по промишленните капацитети от областта на хранително - преработвателната, текстилната и металургичната промишленост.

Днес, според фукнкциите, Ресен е малко,съвременно, градско селище, с роля на икономически, здравен. културно-просветителски и ръководно-административен център за околните селища, в Преспанската Котловина

 

 

М а к е д о н и я  е  и з в е с т н а     п о   р е с е н с к а т а         я б ъ л к а

 

Според последните проучвания, преспанският регион, разполага с отлични климатични условия за отглеждане наповече сортове ябълки. Отглеждането на ябълки, е дълга традиция в този регион.

По повод започването на беридбата на ябълките, на 27 септември (Кръстовден), се провежда традиционалната манифестация Преспански ябълкобер. Червено, или жълто, привлича със своят вкус и аромат, а най-често се ползва за получаване на бистър сок. Според някои преценки, годишно на пазарите се пласират около 80.000 тона консумиращи ябълки, произведени в Преспанският регион.

Новите ябълкови сортове “пинова” и “гала”, са фаворити на взискателният европейски пазар.

 

 

Ресенски сарай

 

Дворецът на Ахмет Ниязи - бег, в Ресен е обект с високи естетични и функционални стойности, и се смята за един от по-важните примери на архитектурата от началото на XX век, в който са присъстващи елементи от европейските стилове в архитектурата.

Строен е през периода от 1905 до 1909 година. Покривът  е обновен през 1982 година, а през 2005 година, е реставриран със средства от Световната Банка. Обекта въодушевлява с височината от 25 метра и повърхността от 4.800 квадратни метра вътрешно пространство. В изработката на интерийора, са използвани финно, обработени, висококачественни матриали.

Днес, в сградата на сарая, се намира Домът на културата “Драги Тозия”, постоянната изложба от картините на македонската художничка Кераца Висулчева, и галерията на Ресенската керамична колония.

 

Предание  за сарая

 

Построяването поръчал, Ахмет Ниязи -бег, къто студент на  Военната академия в Истанбул, и принадлежащ на младотурското, движение бил изпратен в Ресен, където, по - късно  получил картичка с изглед от Версайският дворец, от своя приятел от Париж.

Богатият ресенски бег, решил да построи също такъв,  красив обект, където планирал и да живее. Бил убит през 1912 година в Драч, преди двореца да бъде комплектно завършен.

 

Керамична колония в Ресен

 

С поколения, грънчарският занаят е пренасян на синове и на внуци. Първата сесия от ресенската керамична колония, започна с работа през 1973 година, в студиото в Отешево, на крайбрежиетона Преспанското Езеро.

В изминалите десетолетия, около 200 участници оставили зад себе си повече от 800 произведения, за които около 300, могат да бъдат видяни впостоянната галерия в сарая.

Официално, изложбата е открита през 1983 година, а след 1991 година, е значителноуголемена с пространство и нови произведения от автори, след всяка годишна сесия.

Колонията се разви в международно, художественно събитие, с контакти с проминентни,галерийни, световни, културни  центрове.

 

 

Етнологичен музей в Подмочани

Внимание при посетителите на този край, предизвиква хубаво уреденият, етноложки музей в селото Подмочани. В музеят е поместена рядка и импозантна колекция на фолклорни елементи от живота в този край.

Представени са над 2.000 художественни детайли от краят на XIX и началото на XX век, прекрасни егземпляри на бижу, оръжие, стари монети и над 160 различни македонски национални носии от различни региони в Македония. 

 

 

Черквата Св.Гьорги, Курбиново (XII век)

 

Времето на на фрескоживописта и построяването на черквата, се узнава от надписа на гръцки език на нейната северна страна. Фреските в тази черквичка, са със върховно качествоот времето на комненското изкуство, което в македонският живопис, доминира до краят на XIII век. На западната страна са видими остатъци от фрески, с представени женски и мъжки образи в цял ръст, облечени в царско облекло, също така и фигура на черковен великодостойник. Най-вероятно става дума за хората, които са я построили първичната черквичка. Фрескоживопистта, съдържа библийски представяния от живота на Господ Исус Христос и Пресвета Богородица.

Фрескопис - Фреските от Курбиново, се смятат за едни от най-хубавите, най-оргиналните и цялостно, най-добре запазени фрески, които от периода на XI век, допират до днешно време.

Творчеството на непознатите майстори в Курбиново, представлява допълване на творчеството на нерешките майстори, въпреки, че в голяма мярка се забелязва голяма оргиналност в стилът и в изразяването.

Като конспект, живописта е разпределена втри зони: в първата зона са нарисувани светители в цял ръст, представени поотделно, във втората е цикълът на големи празници, а в третата, са пророци. 

 

Promote your Service

Accomodation

Add up to 3 images.

Validation code:
Enter the code above here :

Can't read the image? click here to refresh.