Битола

Местност, Манастир, Битоля

В зависимост от владетелите, градът притежавал много имена. Славянското наименование за град Битоля произхожда от думата “местност”, който в средният век се ползвал за обозначение  на общност от монаси. През периода от XVI и XVII век от страна на турската администрация, градът започнал да се нарича като Манастир или Толи Манастир. Предполага се, че името било резултат на легендата за седемдесетте  черкви и манастири, които са съществували в Битоля и околността в периода на пристигането на Турците или, всъщност, както Евлия Челебия разказва, затова защото на това пространство, още през времето на Александар Велики, съществувал голям манастир, поради което било наречено и самото място.

Тук са важни и регионалните пътища в направление на Кичево и към областа Мариово.През Битоля минава и железипътната линия от Велес и Прилеп, която продължава за Лерин, Воден и Солун в Гърция.

Настоящата Битоля е създадена към края на VI век. Статут на градско селище има още от XI век. Градът се развива в непосредственна близкост на някогашния антически град Хераклея (два километра южно от днешната Битоля). Това селище било стопански, културен и транспортен център за южна Пелагония.

През средновековният период  от Битоля, бил устроен град с черкви и манастири, седалището  на епископа, черковен център.

През XVIII  век Битоля действащо  опаднала. През XII век, градът обновил функциите си , териториално се разширил  и се превърнал в “град на консулите”, понеже от втората полвина на XII век до 1912 година с местонахождение в Битоля, били повече чуждестранни консулства.

С разделянето на Македония след Балканските войни и Първата световна война, Битоля губи голяма част от стопанските, административно - политическите и културните функции. След Втората световна война, градът преживя напълно популационно и стопанско обновяване. От около 40.000 жители през 1953 година, Битоля начислява около 80.000 жители през 2002 година.

Разположен в пространство с интензивно развито земеделие (зърнести растения, захарно цвекло, тютюн) и животновъдство. 

 

Б и т о л я  представлява значителен промишлен - земеделски център за Пелагония, но и за цялата страна. В нея са поместени повече земеделски промишлени капацитети, от които някои са единственни и имат егзистенциялно и стратегическо значение за Македония. Покрай земеделието и промишлеността в стопанственната градска структура, значително място завземат миньорството и производството на електричество (ТЕЦ Битоля I,II,III), текстилната промишленост , промишлеността за строителни , металопреработвателната промишленост, промишлеността за преработка на тютюн, електроенергията.

 

 

 

 

Град на занаятчии и традиция

В периода на разцвета на занаетчийството в Битоля, съществувале над 130 вида занаяти, предназначени за нуждите на населението и войската, но и за чуждестранните пазари.  Занаятите били разделени спрямо типове на различни местоположения, или в различни улички в чаршията. Въпреки, че днес броя на активни занаяти е изкльчително малък, останале някои от имената на занаятите, по които се разпознавале уличките в чаршията: при звънчарите, при ковачите и подобно.

Търговско - занаетчийския възход, придонесъл за своевиден икономически просперитет на Битоля, което акцентирало нейната стратегическа и политическа роля в продължение на XII век. Развитите търговски връзки с големите европейски центро, предоставяле възможността за протичане на информации и европейски постижения в модата и общия градски живот.

Пред  и след Младотурската революция, Битоля бил един от центровете на могъщество в Турската империя, в тази част на Балканите.

 

 

МАНАСТИР  ЖУРЧЕ                          

Св.Атанасий  Александриски, с.Журче (1121)

Манастира Св.Атанасий Александриски, се намира между Демит Хисар и Крушево, три километра над селото Журче, в сърцето на планината. Известно е, че манастирската церква е построена през 1121 година и цялостно е изографисана през 1617 година. Според своя архитектурен облик, манастирската черква е малка, с правоъгълна основа и петстранна олтарна апсида на източната страна. В манастирският комплекс се намират стари конаци, построени най-вероятно в първите десетилетия на XII век, които били съборени през 1895 година. Новият конак е изграден след Първата световна война. В манастира през вековете съществувале и успешно работеле библиотека и читалище.

 

 

 

 

Библиотека  в  село  Бабино

В това демирхисарско село, съществува една от най-богатите библиотеки в Македония. Първите книги били донесени през 1882 година от Багдад, Техеран, Дамаск, Истанбул и Анкара на персийски, старотурски и на арабски език. Библиотекарския фонд го съставляват  и заглавия на старославянски език, също така и многобройни ценни документи и ръкописи. Книгите, които не може да се намерят в другите библиотеки, може да се намерят в библиотеката в Бабино.

 

 

 

 

Слепченски манастир Св.Йоан Преттеча с.Слепче (XI век)

 

 

Селото получило името по ослепената Самуилова, която тук се е задържала след Битката на Беласица.

Братство - Днес Слепченският манастир е жив монашески център, с братство на православни монаси.

Манастира се намира в непосредственна близкост на селото Слепче и се смята, че произхожда от 1010 година.

Легендата говори, че след известната Битка на Беласица (1014), когато завършила с трагичното ослепяване  на 14.000 Самуилови войници, ослепената войска се задържала в селото Слепче, което след това събитие, получило и името си.

Съществуват данни, че Косара, дъщерята  на цар Самуил, на манастира му подарила имущество в Елбасан, Албания.

Всепак, сигурните данни, говорят, че манастирът бил построен през XIВ век, понеже през 1393 година в него е преписан един триод на македонско - славянски език.

За първи път се споменава през 1543 година,  в едно писмо на протопопа Лука. В продължение на дълговековното съществуване, манастирът бил културно -просветителски център за своята област, в който са се подготвяли свещенници и учители на македонско - славянски език.

Слепченския манастир разполага с огромно богатство от иконографски и дърворезбарски стойности, затова, защото бил важен дърворезбарски - художествен център. Бил известен и по своята  литературна дейност , в сверата на които са се превеждали  и  преписвали богослужебни книги за черквите в Демирхисарско и по - на широко. Както и се чете на надписа от манастирската чешма, тук, някога е имало и болница за нервно болни.

Днес, в черквата се намират повече значителни художественни предмети, между които се изтъква Големият кръст с разпънатия Христос от XVI век, Царските порти (ощетени от пожара  през 1927 година), също така и интересните места за пеене, изработени от дърворезба.

Прибежище - Манастирът бил свято прибежище на много македонски революционери от турския и партизанския период.

 

 

Спомен - стая на Кемал Ататурк

Найзначителния период от казармата,където днес се намира Завода и музея, е тясно свързан с периода, когато в нея  се е образовал кадета Мустафа Кемал Ататурк. От 1994 година, тук е оформена постоянна музейна поставка, посветена на бащата на модерна Турция.

 

 

 

 

Исак джамия (1508)

Позлатения купол във форма на диск е подарък от султана  Решад V

Исак Челеби Иби Иса джамия, както е нейното пълно наименование, е една от най-старите запазени джамии в Битоля и един от най-познатите мюсюлмански сакрални културно - исторически обекти в Македония. С минарето във височина от около 50 метра, джамията доминира в пространството срещу Саат - кулата и Големия Безистен. В нейния голям двор  има няколко гробове, привлекателни заради финните облици на саркофазите.

Опкръжена със зеленина, тази еднопространствена подкуполна джамия, представлява истинско упокояващо място за своя ктитор. Главният декоративен елемент в трема, са четирите стълба, които доминират в пространството, поставени на високи каменни постаменти, които завършват с еднакви капитоли.

През главния портал се влиза в пространството за молитви с разкошна декорация. Специфичността на тази джамия я представят играта на цветовете и формите, която се отразява във всяка част от джамията.

“Клоазоне” - Необикновенният и привлекателен изглед на джамията се дължи на тази техника на строеж,която се характеризира с последователна промяна на обработен камък и тухла.

 

Център на градския живот

Тук се намират най-големите магазини,ресторанти, театарът с операта, галерии и много кафенета и клубове. На самият край на Широк Сокак се навлиза в просторен светен парк пълен  с дървета,който води до зоологическата градина и Хераклея Линкестис.

 

 

Promote your Service

Accomodation

Add up to 3 images.

Validation code:
Enter the code above here :

Can't read the image? click here to refresh.