Културно - Историческо Наследство

НЕИЗТРИВАЕМИ СА СЛЕДИТЕ от матриалната и от духовната култура, през бурните исторически случки, на територията на Македония  от пред историята, античността, римският период, средният и новият век. Днес, Република Македония, изобилствасматриални, духовни и културни ценности, които се манифестират през многобройни, културно - исторически паметници, етнографски елементи, амбиентални цялости, градски квартали, музеи, галерии, спомен - сбирки,гастрономски и манифестационни, туристически ценности.

 

 

                                                                                               

Археологически местности

В Македония, са евидентирани над 4.500 археологически находища. Специално значение имат местностите Скупи и Скопско Кале, при Скопие, след това Требенища, Св.Еразмо, Охридската крепост, раннохристиянската базилика в селото Октиси в Охридско - Стружката Котловина,Хераклея Линкестис, и Маркови Кули в Пелагония, Стоби,в близкост на Градско, Исара и Баргала при Щип, Струмишкото Кале, Винишкото Кале, Мородвис при Кочани, Марвинци и Гевгелийски Рид, в Гевгелийско-Валандовската Котловина, и други.

 

 

 

 

Къща на псалмите в Стоби

 

Резиденция на раннохристиянските черковни великодостойнственници,на които главната зала, е покрита с луксозни мозайки, с геометрични орнаменти и птици.

 

Крепости, кули и мостове

 

В Македония са построени по-голям брой крепости, кули и мостове, които допълнително свидетелствуват за живота и за културата на тези пространства. Такива са и Самуиловата Крепост в Охрид, Марковите Кули, в Прилеп , Царевите Кули в Струмица, Каменният Мост, и Калето в Скопие, средновековните кули и мостови в Кратово.

 

СЛЕДИ ОТ ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВОВАНИЕ НАД  8.000 ГОДИНИ

Най-ранните следи на човешка дейност на  територията на Македония, произхождат от по-старото каменно време палеолита.Истинските начала на предисторията, започват  около 6.000 години преди новата ера, с първите селища по Средна Брегалница и Овче Поле, покрай Вардар и в Пелагония.

През милениумите, Македония отбелязва значително и богато,цивилизирано развитие,в матриалната и в духовната култура.

 

 

Черкви и манастири

 

На Македонската земя, на която Апостол Павел,Светите Кирил и Методий, и тяхните последователи,разпространявале християнството, построени са многобройни черкви и манастири, строени в различни периоди. В Република Македония, има повече от 2.000 черкви и манастири. Повечето от тях, особенно ония, построени от XI, до XVI век, са запазени напълно. Специялно се издвояват Св.Йоан Бигорски, в долината на Радика, Св.Наум, на брега на Охридското Езеро, манастира Трескавец, край Прилеп, Св.Гаврил Лесновски, в селото Лесново, Св.Йоаким Осоговски, при Крива Паланка, манастира Св.Пантелеймон в Скопско, манастирите във Водоча и Велюса,в Струмишко и много други.

 

 

 

Фрескоживопис

 

Македония принадлежи между страните, с най-красив, запазен византийски  фрескоживопис от периода на XI до XIV век. Запазени са повече хиляди квадратни метра фреско-живопис, от които по-голямата част, са в много добро състояние, и представляват  уникални дела от македонската живописна школа.

 

                                                                                                               

РЕЛИГИЯ

 

В Македония се изпреплитат източната и западната цивилизация. В много градове, е въобичаено да се срещнат и черкви и джамии. Поголямата част от населението, принадлежи на православното, християнско вероизповедание (65%). По численност , на второ място са жителите с мусюлманско  вероизповедание (33%). Останалите са католици, протестанти, атеисти и принадлежащи на други религии.

 

Най-старите запазени фрагменти от ранно християнската фрескопис, сенамират в Епископската базилика, в археологическата местност Стоби. Фреските в Св.София, катедралният храм на  Охридската архиепископия, представляват най-добре запазен живопис в цяла Византия, от периода на XI век. Развитието на македонското изкуство, е най-добре представенопрез бурният XIII, и в началото на XIV век, когато работят известните зографи Михаил и Евтихий, инаугуратори на нови заграфски канони. През 1295 година, когато започват да рисуват фреските на охридският храм, посветен на Пресвета Богородица Перивлепта, започва нов величествен период, в македонската фрескоживопис.

Фрескописа в черквата, посветен  на Архангел Михаил в Лесновският манастир, датира от година, а от фреските, изработени през XIV век, по своята стойност и красота, се издвояват и ония, в Марковият манастир и в черквата Св.Андрейна Матка. В този период,обемистият творчески опус в средновековната живопис, ги разграничава,фрескодекорациите и иконите на Йован и  Макарие Фърчковски. Средновековните фрески и икони, се отличават с монументалност на композицията и образите, с разигран чертеж, и богат и рафиниран колорит. В македонските черкви и манастири,и в следващите векове,продължиле да се създават зографски произведения включвайки ги и фреските в Св.Йоан Бигорски и черквата  Св.Гьорги в Райчица. Част от художественните осъществявания от съвременните поколения художественни творци,се базират на богатата византийска традиция.

 

Дърворезба

Корените на този художествен отрасъл, с вековна традиция,произхождат от ранно-християнските каменни олтарни прегради, които по-късно, ги заменят средновековните, черковни иконостаси от дърво. Най-старият иконостас от дърво,се намира в черквата Мали Свети Врачи в Охрид, от който са запазени първичните пет стълба.Най-старите  запазени творби в дърворезба, при нас произхождат от XIV век, развит под византийски  влияния.  Средновековната дърворезба, имала подобие с декоративната пластмаса в камък от това време, и се развила паралелно с нея. Орнаментите и  смесването от геометрични, зооморфни и флорални мотиви, са аналогни с тези от барелефите в мрамор от това време. От XIV век насам, релефната скулптура в камък опада, и нея я заменя резбата в дърво, която покрай  иконопиството и монументалната стенна живопис, заема специялно място в богатото художественно наследство на Македония. Всепак, поради изразходването и лесната запаливост на дървото, предметите от този материал през вековете.

 

Джамии

В Македония има около 600 джамии, от които най-известните са онези от XV и XVI век. Джамиите на ЯЯ- паша, Иса -бег, Мустафа - паша и Султан Мурат, сенамират в Скопие, Шарена джамия  и Саат - джамия в Тетово, Исак - джамия, Хайдар Кади - паша и Йени джамия в Битоля,Чарши джамия в Прилеп, Саат джамия в Гостивар, а в Охрид, се намират Хаяти Баба - теке  и Али-Паша джамията. Всичките имат най- често  квадратна основа и трем, а са покрити с куполи, или с дървена покривна конструкция, и представляват форма на турско - османлийската школа. Строени  са от  камъни и от тухли, и са поставени в хоризонтални редове, така, че тяхните фасади, изглеждат живописно.Джамиите ги строили най- високостоящите  турски управляващи (паши и бегове) и заемали значителни позиции, често пъти и доминиращи в кварталите.

 

 

 

 

АРХИТЕКТУРА

След античната архитектура, интензивна, строителна активност, се отбелязва във византийският период, когато, строителството на Св.София в Цариград, ги поставила критериите, във всичките места, под доминация на православната  . черква. Във времето на  Отоманската империя, доминантно било влиянието на мюсюлманската  архитектура, за което свидетелствуват многобройните обекти от това време: турските бани, джамии, текета, безистени, чаршии. Най-хубавите примери на благоустройственна архитектура, са обектите от XIX и XX век. Крушево и Кратово, в голяма част са комплектни благоустройственни цялости, със запазена градска архитектура от този период, голяма част от Битоля и Скопие, както и старата част на Охрид. През ХХ век, Македония ги следи  трендовете на модерната архитектура.

Promote your Service

Accomodation

Add up to 3 images.

Validation code:
Enter the code above here :

Can't read the image? click here to refresh.