Прилеп

 

 

 

Прилеп, се намира в източната част от Прилепско Поле, което е част от голямата Пелагонийска Котловина. Поместен е между Марковите Кули на север, и Селечката Планина на юг. Разполага с благоприятно, географско и транспортно положение. В Прилеп се вкръстосват повече пътища, чрез които, западната част от Република Македония, контактира с Повардарието и с Источна Македония, а също така през града преминава и железопътната линия, която ги свързва Битоля с Велес и със Скопие.

Като укрепено място и къто важен военен пункт, се споменава още от времето на Самуил. В началото на XI век (1018 година), византийският цар Василие II го определя с името Прилеп. Градът бил именован и къто Прилапос и Прилепон.

През 1366 година, се превърнал в столица на Душановата енория  Волкашин.  След неговата смърт, в битката при Марица, градът останал под управлението на неговият син, Крали Марко. Според него са именовани крепостите над Варош, северно от града.

След 1394 година, Прилеп попада под Османлийската власт. Турците, не желаейки да се смесват с християнското население, издигнали нов град в низината покрай пътя за Битоля, на мястото на днешният Прилеп. Средновековният Прилеп  пропада и се свежда на днешният квартал Варош. Днес, Прилеп и Варош са съединени в едно, единственно селище.

По време на турското владетелство, Прилеп често се споменава, като по - голямо селище с развита чаршия, а през XIX век, в него се е провеждал   голям панаир, известен в по - голямата част на Балканският Полоостров.

След Втората световна война, следва интензивно развитие на града. С новите, административно - политически, икономически, културно - образователни и други функции, Прилеп прераства в силен, стопански център и реципиент за околното селско население.

Броят на население в Прилеп след Втората световна война, е в постоянен възход (от 24.816 жители през 1948 година, 39.611  през 1961 година, 63.639 през 1981 година, до над 70.000 жители през 2002 година).

 

 

 

Манастир Св.Преображение Зързе (XIV век)

 

От всичките страни обкръжен с дъбова гора, и с открит поглед към равнината, манастирът в селото Зързе, се намира в северната част на Пелагония, на 1.000 метра надморска височина от 7.000 м2, много по - голяма от днешната.

Манастирският комплекс го съставляват черквата Свето Преображение (най - стара част от комплекса, който най-вероятно произхожда от XIV век), храмът Св.Петар и Павел от  XVII  век, камбанарията, монашеските конаци, икономически и други помощни сгради.

Фреските, датират от XIV и от XVI век, а от живописът от XIX век,въпреки, с по - слабо качество, се издвоява един портрет на овчар, облечен в народна носия. От тук е произлязло и популярното име от това време - чобанска черква. Според най-новите археологични проучвания, началото на монашеството в Зързе, датира от IX век.

От този период е открито монашеско селище с испоснически килии, издълбани в скалата от варовик на комплекса.  

 

 

 

 

Можете да видите тук Настаняване в Прилеп

Кликнете тук, за Прилеп обиколки на града

Кликнете тук, за да видите списъка на Прилеп екскурзоводи

Можете да видите тук Туристически агенции в Прилеп

Promote your Service

Accomodation

Add up to 3 images.

Validation code:
Enter the code above here :

Can't read the image? click here to refresh.