Историја

СКОПСКО  КАЛЕ

 

С местоположение високо на хълма, с поглед към реката Вардар, скопското Кале е с векове будното око на града. Къто най-високо място в Скопие, скопското Кале от винаги е било ценено от страна на местните жители. Много по-отдавна, още преди Турците да построят пространните стени на крепоста, които и до днес стоят, тук съществували селища. Най-ранните следи за живот, датират от времето на неолита и ранното бронзово време, някъде около 4 000 години преди Христос.

Крепостта е оргинално построена от страна на Византийците през VI век от нашата ера, с каменни стени, които са дълги около 121 метар (400 стъпки). След земетресението през 1963 година, кръглите, правоъгълните и квадратните кули на Калето, били консервирани и реставрирани.

 

Скопското Кале днес, е една от най-добрите туристически атракции в Скопие, която същевременно предлага фантастичен поглед към града, и се намира в непосредственна близкост на други забележителности на града, каквато е и Старата турска чаршия.

 

 

МЕГАЛИТНА ОБСЕРВАТОРИЯ “КОКИНО”

 

Мегалитната обсерватория Кокино, се намира на около 30 километра северозиточно от Куманово. Това място е с дияметар от 100 метра, и е с местонахождение на две равнища под планинският връх Татичев Камък, на надморска височина от 1013 метра. От откриването през 2001 година, я смятале за специялно планинско светилище от бронзовото време. Но, извършените обстоятелственни археологически и астрономически проучавания, показали, че местността съдържа всичките специфичности на свято място, но същевременно и на древна обсерватория за наблюдаване на небесните тела.

Най-важната характеристика на обсерваторията, включва позициите за наблюдение. На източният хоризонт, били открити специални каменни маркери, които ги ползвали за обозначаване на всичките специфичности на движенето на Слънцето и на Луната. В обсерваторията  била ползван метода  на статично наблюдение, означавайки ги позициите на Слънцето при най-дългите зимни и летни дни (сопстици), също така и на равноденницата. Извършени са археологични разкопки на горната платформа, където е открит полезен материал, предимно керамични остатъци, но същевременно и кости от животни, пирамидални тяжести, остатъци от две точила (триещи камъни) изработени от филитски шкрилци и плочи от сушени водорасли.

 

 

 

СЕЛИЩЕТО  СТОБИ

 

Историографската евиденция и археологичните разкопки, ни предоставят възможността да се създаде една правилна историческа картина на постоянна населеност  и събитията свързани със  Стоби.

Откритите остатъци от архаичният и класическият период, вероятно обозначават началото на града. Тяхното малко количество и недостатък наа писани източници, не позволяват да се направят определени заключения във връзка със селището и неговата големина.

 

Най-ранното написано доказателство за Стоби, се намира в книгата на Ливий “Ab Urbe Condita” (“От кога е основан града”), и се отнася на триумфа на Филип V  над Дарданяните. Ливий казва, че битката се е случила в околността на Стоби през 197 година преди Христос. Неговата втора информация за Стоби, ни води във времето на римската окупация на Македония и годината 167 преди Христос, когато Стоби се е превърнала в главен, търговски център на сол в третият мерис (окръг). Археологичните разкопки открили достатъчно данни от хеленистичното селище и неговата некропола, която ни предоставя възможността да се следи по - нататъшното развитие на града.

 

Търговията и местоположението на Стоби, били основните двигатели за постоянно развитие по време на римското владетелство.

 

 

АНТИЧНИЯТ ГРАД ХЕРАКЛЕА ЛИНКЕСТИС

 

Хераклеа Линкестис, е античен град, сместен в южната част на град Битоля, в подножието на планината Баба. Неговото име му го дал Херакле, митският герой и основател на македонската кралска династия Аргеади, докъто прилагателното  име Линкестис обозначава “линкестидска”, което идва от името на региона Линкестида, където бил основан града. Градът бил основан в продължение на IV век преди нашата ера от страна на македонският крал Филип II Македонски.

 

Днес, на просторите на Хераклеа са открити остатъци от още повече сакрални обекти, украсени с подни мозайки, направени в opus sectile и opus tessalatum, които датират от 5-ят и от 6-ят век. Това са малката базилика (А), гражданска базилика (В), голямата базилика (С), с местонахождение на около 250 метра от централният градски район на Хераклеа; същевременно са открити и раннохристиянски и средновековни гробници, след това, предверието на съдилището от римският период (II век н.е.), баня от римският период (II век н.е.), театар от римският период (II век н.е.) епископска резиденция от раннохристиянският период (IV до VI век), градска чешма за питейна вода от времето на Юстиниян (562 г.н.е.). Днес на това място се провеждат различни културни мероприятия, а за туристи е отворено от 08:00 до 19:00 часа, с предварителна обява.

 

 

МАРКОВИ КУЛИ (КУЛИТЕ НА КРАЛИ МАРКО) - ПРИЛЕП

 

Марковите Кули (Кулите на Крали Марко), се намират северозападно от Прилеп, Македония, над прилепското селище Варош. Местността Маркови Кули се намира в една от най-живописните средновековни крепости в Македония. Издигната е на 120 - 180 метра висок хълм, и е обкръжена със стръмни склонове, покрити с гъсти гранитни камъни. До горната част от някогашното селище, може да се стигне и от северната и от южната страна.

 

В продължение на четири десетилетия археологични проучвания, откритите остатъци указват на съществуването на ранно античното селище Керамия. В примският период, това малко селско селище, се е разширило към югозападният  район, на което указват няколко мраморни орнаменти от една ранно християнска базилика. Предверието на този терен датира от XIII и XIV век, и е в добро състояние.  Стените са със дебелина от около един метър, и са направени от по-слаба мазилка от вар и се подпират на голями скали от варовик. Вътрешните стени  разделят акропола на по - малки повърхности. Палатата на Волкашин и на Марко, също така се намирала тук. Северната порта  е със сложна основа, което говори за повечето надстроявания и реконструкции на пространството. Според някои  исторически открития, до втората полвина на XIV век, а и по - късно, тази крепост я отстоявали само 40 войника. Селището се намирало южно от акропола на повърхност от около 3,6 хектара. На северната страна има двойна порта, също така и голяма стражарница между входовете. На южната страна се намират три добре запазени кули. Най-долната част от предверието, се състои от ред къси стени, извлечени в прекъсната линия. В западната част съществуват гробове, вградени в скалата. През XIV век, тази част служела къто временно прибежище на околните жители от турската инвазия.

 

След смъртта на краля Марко, през 1935 година, това селище било заменено  от турската войска, заради което, живота в него напълно замрял. Жителите на някогашното селище, потърсили подслон в близката област. Последователно, в подножието на Марковите Кули, се е развило селище с по-рядка структура . Същото било разделено на няколко махали, а всяка махала, си имала своя черква. През XIV век, това ново селище, получило името Варош, под което и днес съществува.

 

 

ОХРИД - АНТИЧНАТА  ЛИХНИДА

 

Съществуването на античният град Лихнидос (днешен Охрид), е свързано с легендата за Феникиеца Кадмо, който е изгонен от Теба, в Беотия, избягал от Енхелейците, и основал гардът Лихнида, на брега на Охридското Езеро. Лихнид, както и по-широката област, били населени от илирийските племена, предводени от племето на Десаретите. Филип II, бащата на Александар Велики, през 353 година, п.н.е., извършил нападение върху този град, и още от тогава, Лихнид се споменава, къто име на града, покрай Охридското Езеро. Открит е надпис върху един камък, който датира от онези дни, когато гражданите се споменават, къто Лихнидийци.

 

Най-старите исторически сведения за градът Лихнид, датират още от 217 година, преди нашата ера, а те са отнасят на някои римски военни действия на тези пространства. Преди тези събития, с града владеели македонски императори. По-нататъшната история на Лихнид, е изпълнена с интересни събития. През 208 година, преди нашата ера, известният Ероп, окупирал градът, докъто през 196 година, п.н.е., илирийският крал Плеурат, станал съюзник на римските завоеватели.

 

Името на градът, се споменава през 170 / 169 година, п.н.е., къто римска военна база - период на много битки с македонският крал Персей. Още от времето на македонските крале, Лихнидос, бил известен по коването на монети (пари). От едната страна на монетата, бил представен македонският щит, със звезда по средата, а от другата страна, имало келераба и надписа Лихнидон. Открити са само две от тези рядки монети, от които, едната се пази в Музея за защита на паметниците на културата в Охрид, докъто другата, се намира в Истанбул (Цариград).

 

 

БАРГАЛА - ЩИП

 

Античният град Баргала и по - нататък остава основен източник на матриали от античният период. Градът Баргала също така се споменава и в документите на Халкедонският събор през 415 година. Името на този град се споменава върху един надпис от 371 година, което представлява спомен - плоча за издигане на порта в града. Плочата била открита в местността Ханче, на левият бряг от реката Брегалница. Този паметник ни показва къде се е намирал античният град Баргала, името на който е от тракийски произход.

 

Старото антично селище с благоустройствен облик, наречено Баргала, се намирало в Долни Козяк. Този град, към края на IV век, служел къто военен лагер на римските легии при освояването на изтока, който по- късно бил разрушен. Жителите издигнали нов град на Козячка Река в Горен Козяк, както удостоверяват археологичните открития.

 

Градът се превърнал в епископско седалище от V до VI  век. Градът Баргала бил съборен, а жителите много бързо са се преселили. Черковната традиция на старото епископско седалище продължила и през славянският период в този район. В по-ново време, археолозите от Завода и Музеят на Щип, открили още една базилика от VI век. В Баргала съществувале три базилики. Освен това, била открита и винарна изба във североизточната част на разкопките. Баргала и по-нататък остава един от най-старите исторически местности и безкрайна инспирация за археолозите от Македония.

 

 

ЩИПСКО КАЛЕ - ИСАРА

 

Крепостта Исар, е специялна забележителност за града. Тя е издигната на 150 метра над нивото на реката Брегалница. През 2009 година, проучващите открили 30 метра от тунела, който води от върха на Исара до реката. Това потвърждава най-известната легенда за градът Щип, който бил освоен чрез таен тунел под Исара. Проведените проучавания през изминалият период, само потвърждават неговата дълбока история.

 

Целта е да се извърши конзервация и реконструкция на крепоста, която до края на 2011 година, трябва да бъде напълно осветен. Крепостта се намира на лявата страна на реката Отиня, приток на реката Брегалница, която преминава през града.

 

Местността Астибос е археологично потвърдена чрез многочисленни каменни паметници от II до VI век. От това време произхожда и тунела, който е пробит през гранитни скали от върха на Исара, до Западна Брегалница, на ниво от една стъпка. В източното подножие на Исара, са открити остатъци от ранно християнската базилика от VI век.

 

 

АНТИЧНИЯТ ГРАД СТИБЕРА

 

Стибера, или както архиолозите обичат да я наричат, македонска Помпея, е един от най-старите градове в Македония, но същевременно и едно от най- впечатлителните антични селища. Намира се в близкост на прилепското село Чепигово, а неговите остатъци се намират в южните долини  на хълма Бастион, в подножието на който тече извора Блато, който изтича в Църна Река (Еригон). В тази област са открити различни мраморни украшения, статуи и бюстове, включвайки и една статуя на богинята Тихе на постамент с надпис.

 

Храмът  е във вид на кораб (наос) и предверие (лоби). Неговите стени, били построени от  камък и твърда мазилка, а  основите били издържливи и масивни. Методът на строителство на наоса, е типично римски. От откритите архитектонски обекти, се откроява античната гимназия. Състои се от две отделни згради: светилища и перистил на героите и постамент.

 

 

САМУИЛОВА  КРЕПОСТ

 

Крепостта в Охрид, носи името на цар Самуил, което се дължи на факта, че един период от своето владетелство, той го избрал Охрид, къто столица на неговото царство. Крепоста е профана строителство, което е неразкъсващо свързано с цялата история на Охрид, от най-стари времена, до настоящем. Градът Лихнид и крепостта, за първи път били споменавани от Ливий през 209 г. преди н.е.  по време на владетелството на на македонският крал Филип V. Тези данни ни говорят, че към краят на III век преди н.е., крепостта била напълно построена и функционална в ключовите моменти на историята на градът Лихнидос (Охрид).

 

Днешният изглед на крепостта, със свойта големина, най-вероятно, е достигнат през IV век от нашата ера, което е видимо от техниката на комбинирано строителство – opus mixtum (тухли, поставени в четири и в три  реда и замазани с мазилка от вар). Записите от историческите източници, говорят, че такъв тип на градска крепост, имал мощна защитна роля, и заради това през 479 година, кралят на Източните Готи, Теодори Амали, в течение на своята кампаня от Македония до Нов Епир, не успял да окупира Лихнидос, понеже градът бил разположен в една крепост, и имал богати извори  (водни) във вътрешността на стените.

 

Крепостта, която в зависимост от историческите възможности, била по-малко или повече във фокуса, била обновявана или унищожавана. Всепак, от гледище на периодичното пространство от късната антика навака, основно, тя останала непроменена; за аутентична форма, е приета централната част на крепоста от нейното строителство, до късният X и ранният XI век. Това е периода на цар Самуил, когато Охрид, станал престолнина на първото македонско-славянско царство, въпреки,че в историческата наука на това се гледа с различна нота. След смъртта на Самуил през 104 година, Василий II, превзел Охрид без никаква битка, заради което, крепостта останала неощетена. През втората полвина на XIV век, относно през периода на владетелство на големият парох Андреа Гропа на цялата охридска област, крепостта била обновена и укрепена.

 

 

 

 

Promote your Service

Accomodation

Add up to 3 images.

Validation code:
Enter the code above here :

Can't read the image? click here to refresh.