Велес

                                               

 

Велес, се намира в централната част на държавата, в средното течение на реката Вардар. Разположен на главното кръстовище на Балканският Полоостров по Моравско - вардарската долина, а през града преминава главната железопътна линия в Република Македония, от която се отдалечават два крака: единият, за източната част от Македония (Щип и Кочани) и другият за югозападната част (Прилеп и Битоля). След Скопие, Велес, е най-важният железопътен възел в Република Македония.

Велес, е стар град. В продължение на историята, градът често го променял името. Споменава се през III век, под името Вила Зора, със значение град - мост. По - късно, градът го носел името Кюпурли. Днешното име, го получил през ВИИ век, с пристигането на Славяните на Балканите, от славянското в лес, което значи в гора (поради гъстите гори, които го обкръжавали).

През XVII и XVIII век, Велес представлява известен град, и владическо седалище. Изпълнявал  ролята на важно, транспортно кръстовище, и прочут, търговски град, със силно развито занаятчийство, а специално, грънчарството. След Балканските войни, и Първата световна война, градът губи част от функциите. Това, се отразява върху неговото популационно развитие. След Втората световна война, Велес се развива във силен промишлен, административен и културен център. И се превръща в имиграцийонен център, така, че от около 20.000 жители през 1953 година, Велес израстна в град с около 50.000 жители (2002 година).

 

                                             

 

Релефната конфигурация върху пространството на старата част от града, от двете страни на Вардар, придонесла да се развие специфична, велешка благоустройственна архитектура. Къщите, на партера са строени с необработен камък, което е солидна основа на фундиране. Имат два, или три, а по - рядко и  повече етажи. Горните етажи имат  и чардаци, отличават се  с по - голям брой на прозорци, и най-често са със бяла фасада. Главна характеристика на архитектурата, е присъствието на еркера, който дава възможност за разширяване на горните етажи и тяхно още по - голямо изтъкване. Във Велес са присъстващи всичките тези специфичности. Къщите са амфитеатрално наредени, една над друга, а най- известни къщи в староградската архитектура, са къщите на Паунови, Тренчови, Пърнарови, Гьоргови, Шукареви. Къщата на Васил Главинов, един от първите организатори на работническото движение в           Македония и поборник за Балканската Федерация.

В местността Стоби, са открити  северна базилика, цивилна базилика, малка баня, централна базилика и синагога, къща на псалмите, улица Ахиа, градска чешма,голяма баня, улица Принципалис Интериор. Перистериевата къща, улица Теодосиа, Теодосиянската палата, къщата на Партений,   тепавица, улица Принципалис Супериор, епископска резиденция, полукръгъл площад, стара епископска базилика, порта Хераклеа, театар, източен градски бедем, гробищна базилика, паликура базилика, западни гробища,базилика екстра мурос.

 

                         

 

Първично, предназначена, къто наблюдателница за турските власти, кулата произхожда от XVI век. През XVIII век, в периода на възрожденството във Велес, била превърната в градски часовник. Строена е от дялкан камък, с разкошен връх, и представлява главен символ на града. Кулата, предоставя

възможността за просторен и за хубав поглед на централният градски район, което я прави интересна, туристическа  атракция.

 

Конник, в центъра на града - Паметник, построен в чест на велешките илинденци, Йован       Наумов - Алабакот, Андрея Димов - Докурчев и Тодор Христов - Офицерчето и на всичките други участници в илинденската епопея за  слободата на Македония.

 

 

Езерото Младост, се намира на реката Отовица, ляв приток на Вардар, осем километра, северно от Велес. Строителството на акумулацията е започнало през 1960 година, а е завършена през 1962 година. Обхваща слив от 97 км2. Езерото е дълго около 2 км, широко 0,4 км и обхваща повърхност от 0,84 км2. На езерото има тънка, армирана - бетонна, разделяща брана, висока 35 метра, с кота на короната от 247 метра. Основното предназначение на езерото е наводняване на около 1350 ха, обработваема  повърхност в обкръжението на с.Отовица и, заради близкоста на градовете Велес и на Скопие, да се ползва за туристическо - рекреативни и спортни цели. Днес, се задоволяват двете основни функции. Езерото е уредено с необходимите, туристическо - ресторантьорски обекти, а със специялно организираният и оборудван параход - ресторан, представлява център за туризъм и рекреация в този край. В езерото се намира параход - ресторант. С размерите си, парахода се откроява от цялостта на питомия, езерски предел. Дълъг е 56, широк 10 и висок 8,5 метра. Тежи 560 тона и има 2.000 квадратни метра уползотворена площ. Спада в категорията на туристически яхти. Парахода, построен на три равнища, може да приеме 800 гости. На палубата има ресторант, на надпалубата, са поместени 13 апартаменти, със сателитна телевизия и с интернет, кафе - бар и сладкарница, а в подпалубата, работят кабаре и пивница. До парахода се стига чрез понтонски мост, дълъг 30 метра.

 

 

 

Градската съборна черква  Св.Пантелеймон, се намира в една вдлъбнатина, югозападно от Велес, няколко стотин метра от последните къщи. Терена е доста стръмен, особенно от западната страна, където над черквата, високо се издига хълма Вършник, а от източната, е стръмният терен до Велешката Клисура, брегът на Вардар, и главният път към юг. Поради това, е построена подлога за черквата, а къто опора за източната страна е построена подпорна стена от дялкан камък, както при защитните крепости. Построена е от майстора Андрей Дамянов, както е написано  над южният вход: “Майстора Андрея, що прави черквата”. Фреските и иконите, са дело на известни македонски зографи от Миячията, от Папрадище и от Велес. Най-много икони изработили талантираните зографи Гьорги Дамянов и Гьорги Яков Зографски. Днешната черква, е построена върху старата, която е съществувала къто малка черквичка, която е възможно, да е служела, къто манастир на Стария  Велес. Тя била приспособена за богослужение за около четири години от 1837 до 1840 година. Окончателното завършване на черквата, траело до 1847 година, а през 1849 година, е поставено клепалото. В двора на черквата , при самият вход, през 1904 и 1905 година, е поставена камбанарията, а на дясно от нея, в направление на черквата, са построени няколко сградички за различни нужди. Нейният настоящ изглед, датира от 1837 - 1940 година. Черквата е под защита на УНЕСКО и е Съборен храм на Повардарската епархия.

 

 

 

 

                                                                                               

 

                                                                                                               

 

 

 

Promote your Service

Accomodation

Add up to 3 images.

Validation code:
Enter the code above here :

Can't read the image? click here to refresh.