Струмица

 

 Струмица

 

Селище от      предславянският период. Най-старите данни, за съществуването на града, датират още от 181 година, п.н.е., където селището се споменава, къто Астранон (град на звездите), къто главно място за престояване  на пеонското племе Астрон. Къто римско - византийски и черковен град, през средният век, се споменава, къто Тивериопол. Струмица, е славянско име на града, придобито според името на реката Струмица, деминотив от името на Струма. На сегашното място, градъте обновен през IX век, от страна на царя Самуил. През този период, прераства във важен, транспортен и военно-стратегически център. След неговата смърт, през 1018 година, и разпадането на Самуиловото царство, Струмица е византийско, енно - стратегическо и административно средище за тази част от Македония, а продължила да егзистира и Струмишката епархия. Такава роля е имала до края на XII век. От XI до XIV век, попада под повече сфери на интереси от Византия и от средновековна Сърбия и България. Към края на XIV век, попада под османлийско робство.

През периода на турското владетелство, Струмица  изпълнява роля на посредническо място за размяна на земеделска и манифактурна стока. Тази роля, я запазила и след построяването на Вардарската железопъпна линия, когато чрез нея, от Удово, се е пренасяла стока за Източна Македония. Такава роля в района, предоставила и възможността за увеличениена населението, с което, през периода  преди Балканските войни и  Първата световна  война, заради изселване на мюсюлманското население в Турция, броят на жителите в града, се е намалил. Това, отрицателно се е отразило върху занаятчийството и върху търговията. С поставянето на границата към Гърция, броят на населението продължил да се намалява, така, че през 1921 година, са евидентирани около 6.000 жители. През периода между двете световни, Струмица е малко занаятчийско градче, с неразвито стопанство.

След Втората световна война, Струмица стопански и популационно,континюирано се увеличава: от 10.868 жители през 1948 година, до около 35.000 жители през 2002 година.  Подчертано  е увеличението през 1961година, заради доселването на селското население в града. Покрай, земеделието (градинарските култури и тютюна), града се отличава с развити дейности от секундарният (хранително - вкусовата, текстилната и тютюневата промишленост )и терциярният сектор.

Цареви Кули

Най-старите открития за крепоста, издигната на хълма, югозападно от Струмица, говорят за живот още преди Римската Империя Царевите Кули са археологична ризница от праисторическо време, до средният век. Според някои археолози,това би можеле да бъдат остатъците от античният град Астраион. Всичките досегашни открития, указват, че на това място, живееле различни цивилизации през периода от около седем хиляди години. Крепостта, е построена на изравненото плато на върха от хълма, който доста стръмно се издига над Струмица, на надморска височина от 445 метра, от където е възможна прегледност над цялата Струмишка Котловина. По ръбовете, се намират остатъци от защитна стена, от които западният в дължина от четиридесет метра, е добре видим и днес. Със своите дебели крепостни стени, Кулите представляват паметник за падането на средновековната македонска държава на царят Самуил, през 1018 година. Служела, къто окрепление и през османлийският период. В крепостта са открити византийски монети от XII и XIII век. Открити са шест фрагментарно мегарски чаши, от хомеровски тип, доста редки на тези пространства, които произхождат от III, или от II век,п.н.е.откопани са и антични монети от времето на последният македонски цар Персей, както и фрагменти от средновековна  фрескоживопис от XII и XIII век. Новооткритите монети с образа на Филип II, след това амфори, съдове, кантароси, накит, фрагменти от рисувани вази, чернофаянсирана керамика, фигури от малкоазийски тип и други артефакти, указват на това, че Струмишката крепост, активно живеела към края на четвъртия век, преди нашата ера.

Градски площад “Гоце Делчев” е построен на две нива, и обхваща обща повърхност от            27 хиляди квадратни метра. Една трета от тази повърхност, спада           към подземната, транспортна             инфраструктура одземни улици в дължина от 420 метра, с подземно          кръстовище  и гараж за 96 автомобила),а 18 хиляди квадрата, на надземната обложена с плочи площ, с часовник - кула,  два шадравана, и цялостна инсталация на благоустройственни, културни и други съдържания. Тук е включен съществуващият паметник на Гоце Делчев, бронзовата фигура “Струмичанка под маска”, посветена на Международният струмишки карнавал, и 27 ярбола, със знамената  на страните - членове на Европейският  Съюз. Пуснат е в употреба през 2010 година, площада вече представлява пешеходен остров във Струмица, и един от ненадминатите, модерни градски отбележия.

Банята Банско, е термално -  минерална балнеолечебница от антично време, и един от рядките, запазени римски  паметници от такъв тип в Европа, със мощност от над 50 л в сек. Намира се на около 12 километра, източно от Струмица, в подножието на планината Беласица. На повърхност от 1.000 м2, са открити десет помещения, на които стените са запазени във височина от 2 до 6,7 метра. Лековитата, римска баня (термала), имала помещения за съблекални, сауна, басейни с топла  и със студена вода. Най-вероятно произхожда от III век, от времето на римският император Каракала, известен по създаването и обновяването на термалите, през Империята.

Съществуват общо пет термални минерални извори, от които само един, най-големият, е специялизирано каптиран. Той, се влива в главната баня, наречена “турска баня”, а другите четири, свободно се изливат. Температурата на водата в главният извор, който снабдява “турската  баня”, е на около 710oС, и не се променя в течение на годината, което доказва, че водата, произхожда от голяма дълбочина, без атмосверни влияния.

           

           

 

 

Банските води, се смятат за лековити, за най-различни заболявания, предимно, ревматични. Случайно открита, при  изкопаването на основите за хотела “Цар Самуил” през 1978 година, днес басейните с природна вода, може да се използват  в рамките на хотела, където може да се пробва и яйце, сварено в топлите извори, със специфичен вкус. В околността на банята се намира гора от липи и кестени, и повече бистри планински потоци. Папрата, от този македонски  климат, е защитен от ООН. Цялата банска местнот, предлага отлични, настаняващи капацитети,и условия за комбинирани типови на туризъм с нахождение в северните долини на планината Беласица, двата живописни водопади, представляват задължително място за посещение в Струмишко.

            Смоларският  водопад

Смоларският водопад, се намира в непосредственна близкост на селото Смоларе, на планината Беласица, на надморска височина от 600 метра. Това, е обект с височина от около 35 метра. На дъното от водопада, е оформен гигантски котел, дължината на който в направление на течението на речната вода, възлиза на пет метра, ширината му е 11 метра, а дълбочината е около полвин метар. До него има построена достъпна пътека, и уредена местност за посетители,с туристическо -рекреативна функция.

Колешински водопад

Колешинският водопад, се намира в долното течение на реката Баба, на надморска височина от 500 метра. Има височина от 15 метра и ширина на падането, от около шест метра. Според създаването, се начислява към тектонските водопади. В непосредственна близкост, от около 100 метра, се намират още няколко по - малки водопада и слапове, разпределени в наниз, с височина до около пет метра.

Групна венчавка на Колешинският водопад - От първата групна венчавка, с двадесет брачни двойки, през 2008 година, под покровителството на общината Ново Село, и с благословия от МПЦ - ОА, традиционалният, августовски церемониял на групно венчаване, получава по - голям интерес и посещение.

                      

Манастир Св.Леонтий, с.Водоча (XI век)

Манастира, се намира в селото Водоча, което , своето име е получило според грозоморното събитие от 1014 година, когато на това място под Беласица, на 14.000 войника на Цар Самуил, им били извадени очите от страна на Византийците. Манастира, дълго бил епископска резиденция на Струмишката епархия. През македонското, лошо историческо минало, бил опустошаван и неговото културно богатство, било разнасяно в съседните страни. Построен е върху ранно християнска базилика от V и VI век, чиито основи са запазени с остатъци от черквата: притежава части от олтарната апсида, от проскомидийника дяконикона от VI и VII век. Също така, с археологичните проучвания в манастирският комплекс във Водоча, са открити над 1.000 гробове с накит и керамика от XIV до XIX век. Манастира във Водоча, е със запазена средновековна фрескопис, с голямо значение. Художественното изографисване,се характеризира по издължаването на  телата, и по стабилното моделиране на главите на светителите. Нарисувани през периода от 1018 и 1037 година, фреските от  Водоча се причисляват между уникалните произведения, на средновековното изкуство, във византийското художественно изкуство, въобще.

 

Манастир Св.Богородица Елеуса,  с.Велюса (XI век)

Манастирът, се намира над селото Велюса при Струмица, прекрасна панорамна гледка на Струмишкото Поле. Манастирът и конаците, са известни по архитектурата, фрескоживописа, мозаичните подове и мермерният иконостас. За неговият произход от XI век, ни свидетелствува мраморната плоча, с надпис на ктитора , струмишкият епископ Манойло, и годината на строенето, 1080. Плочата с надпис и най-добрите икони, в продължение на Първата световна война, са ограбени, а манастира запален, но не изгорял.Къто свидетелствуване и последица от това, са опушените фрески.

Някога, този манастир, бил мъжки, а във Водоча, имало сестринство, докъто, днес, е обратно. С художественните стойности и разкошната ризница от скъпоценни, художественни творби, манастирът ги надминава всичките  съществуващи, художественни  постижения на черквите в струмишката среда. Напълно запазената композиция от времето на строенето,е Слизането от ада. Съществуват и други,частично запазени композиции от този период,също така и известният Велюшки кръст - единствен, от такъв вид във света. Пред олтара има фрагменти от мозайков под. Спрямо изворно-богатата, историческа документация, запазена за този манастир (достъпна в Светогорският манастир Ивирон), черквата Света Богородица Милостива (Елеуса), завзема едно от най-значителните места, в черковната и в културната история на Балканите.

Promote your Service

Accomodation

Add up to 3 images.

Validation code:
Enter the code above here :

Can't read the image? click here to refresh.