Струга

С т р у г а -”КЪТО СТРУГА НЯМА ДРУГА”

Струга притежава благоприятно местоположение - 700 метра надморска височина. Намира се в югозападната част на Република Македония, на северният бряг на Охридското Езеро, на двете страни от реката Църн Дрим.Разположена на някогашният път, Виа Игнация.

Произхода на името  е свързано със заселването на Славяните през ВИ век, в плитките води на езерото, са се правили  риболовни места, които те наричали, струги (стронги), с които са ловили змийорки. Според тях, и славянското селище, придобило името Струга, със значение “ловно място”.

Под името Струга, селището се споменава в началото на VI век. В продължение нa целият среден век, било известно селище, а в продължение на дълъг период, е малко край езерно селище,в което населението се занимава с риболов, животновъдство и със земеделие.

 

 

Със статут на град Струга, се споменава към края на XVI век (1591 година) в документите на млетачкият пратеник в Цариград, Ловро Бернард.През XVII век, придобива голямо търговско значение с чаршия, пазар и голям панаир. От този период на икономическо развитие произлиза изреката Къто Струга, нема друга. Към края на XVII век, заради нахлуването на Австрийците на Балканският Полуостров, развитието било спряно, но заради доброто местоположение на пътя Виа Игнация, Струга успяла да се задържи, къто градче, в което към  краят на XVII и началото на XVIII век, се е доселвало албанско население от западното подножие на Ябланица и Мокра Планина. Към краят на XVIII и началото на XIX век, било честа цел на ограбване от качаци, които са идвали от Албания. Несигурността, предизвикала спиране на търговската размяна. В средата на XIX век, било възпрепятствано понататъшното пропадане на селището. Тогава е забелязана втората вълна на доселване на албанско и на македонско население Втората полвина от XIX век, е най-славният период за Струга. Покрай търговията, било развито и занаятчийството, от което грънчарският, е един от по - старите занаяти, а присъстващи били и терзийският, обущарският, фурнаджийският занаят и други. Риболовът, бил с първостепенно значение. През средата на XIX век в града, покрай основно училище, имало и прогимназия, в която учителствували братята Миладиновци.

В началото на XX век, стопанският живот на Струга, опада. Специялно, неблагоприятно се отразява поставянето на границата към Албания през 1912 година, с което се стесняват възможностите за търговия.

След Втората световна война, градът, бележи постоянно развитие: от 1948 година с 4.923 жители до 2002 година, с около 20.000 жители. Струга, днес е град със съвременен изглед, и развити секундарни и терциарни дейности.

В общата икономика на града, специялен акцент е поставен върху развитието на туризма.  На северозапад, по течението на Църн Дрим, води път към Дебар и съседна Албания, на североизток се свързва с Кичево, Гостивар и с Тетово, а чрез Охрид, се свързва с Ресен, Битоля и с Прилеп.

 

 

 

Народен музей   Д-р Никола Незлобински

Народният музей в Струга е формиран през 1928 година от страна на  д-р Никола Незлобински, руски емигрант, който е дошъл в Струга след Руската революция през 20 - те години от миналия век. В  началото е открит природно-научен отдел, с постоянна  зоологическа сбирка, съставена от неговата лична колекция,която днес е обогатена с разнообразни насекоми, птици, риби и животни от Охридско - преспанският регион. Незлобински и неговите сътрудници, препарирали стотици насекоми, птици и животни, които са живяли в мочурищата, в близкост на Струга. Много от тези типове, вече не съществуват. По-късно, през 1961 година, в музеят е формиран археологичен отдел, в който е поместена богата сбирка от предмети от праисторията до средният век. През 1974 година, е формирана художественната галерия Вангел Коджоман, известен художник от Струга, с постоянна художественна изложба. Музеят извършва проучвания и събиране на матриали от областа на историята, археологията, етнологията, ботаниката и зоологията. Носител е на разни специализирани и на художественни манифестации. Музеят е задължително място за посещение на туристи и на студенти.

Паметника Мома ходи за вода,, находящ, се в центъра на Струга, веднага до “чаршийският мост” от лявата страна на реката, го символизират традиционалното ходене за вода, на общественните чешми, от девойки и млади  булки. Построен през 1980 година, това е художествен символ на условията на традиционалният живот и култура на населението в по - ранните периоди.

 

 

Калища - На пет километра, югозападно от Струга, веднага  на брега на езерото, се намира                селото, известно по старите черкви и манастири, и по  рибните специалитети. В Калища, на самият бряг на Охридското Езеро, в природен  скалист амбиент, се намира  манастира Рождество на Пресвета Богородица, между народа, прочут, къто Калишки  манастир (XIII век) . В състава на комплекса, са включени една пещерска и една нова черква, посветени на Рождеството на Пресвета Богородица, черквата, посветена на светите апостоли Петар и Павел, и пещерската черква, посветена на Св.Атанасий. Новата черква е обновена през 1977 година, а основите датират от XIII век. В манастира има монашество и активен монашески живот.

 

Пещерна черква Св.Атанасий  

Намира се на пет минути пеш от манастирските конаци. Построена е през XIII век.Издълбана в скалата, до нея се идва, по тесни дървени стълби,през малките каменни отвори. Пещерата най-вероятно била испосница край Охридското Езеро при подема на анахоретското монашество в Македония, през XI и XII век. Покрай пещерната черква има и повече монашески килии,в които са живяли, молили са се и постеле, монасите анахорети, отделени от света. От фреските на скалите в пещерната черква, най-добри са образите на  Св.Пантелеймон и на Св. Ермолай, а особенно образите на Св.Кирил Солунски Философ и Св.Климент  Охридски, учителят и ученика, на богослужение, обърнати един към друг. Това е пръв такъв пример в Македония и на Балканите.

 

Черквата Рождество на Пресвета Богородица

Построена е през XIV век, и представлява основа на самият манастирски комплекс. Черквата се намира в скала и в нея се намират три монашески  килии - две на първият етаж, и една на вторият етаж. В близкост на черквата съществуват две изцелителни води, посветени на Св.Петар и на Св.Ананий. В самата скала, в която се намира пещерата, се намират и монашеските килии.

В черквата е открита и икона на Пресвета Богородица, прочута и къто “Черна Богородица”, която днес се съхранява в новата манастирска черква. Счита се, че тази икона притежава огромна лечителна мощ.

Построен през 1980 година, това е художествен символ на условията на традиционалният живот и култура на населението в по - ранните периоди.

 

 

Черква Св.Гьорги (1835)

Представлява градска Съборна черква в центъра на Струга. Построена е на основите на много постара черкваот XIX век, но истинско богатство, представлява малката галерия на икони от XIII до XIX век,  включвайки я и прочутата икона на Св.Гьорги, нарисувана през 1267 г. Дългият надпис на заднатастрана от иконата, значи “Струга Охридска”.

Спомен - къщата на братята Димитар и Константин Миладиновци, се намира в центъра на Струга. Реновирана е върху основите на старата къща на Миладиновци. В нея се намират материали от живота и делата на тези знаменити македонски възрожденци, лауреати на Златен венец на поезията. В чест на тяхните поетични постижения и сбирки на народни песни и умотворби, обявени в известното дело Сборник на народни песни, днес се провежда известната поетична манифестация,Стружки вечери на поезията. Манифестацията традиционално започва, с незабравимата поема Тъга за юг, от Константин Миладинов, написана докъто пребивавал в Москва.

Кейовете на Църн Дрим - Идеални за спокойна разходка и наслаждаване в прекрасната гледка, покрай самата вода, кейовете на Църн Дрим имат пейки и сенки, и са свързани с три моста. Кеят от източната страна от изтичането на реката от езерото, се  казва “Сергей Есенин”, и се намира до входа на градския плаж. На този кей, покрай на Есенин, се намират и бюстовете на Адам Мицкйевич и на Ацо Шопов.

Изтичане на Църн Дрим - Водата от Охридското  езеро, изтича през реката Църн Дрим, която, минавайки през средата на града, през Стружкото Поле и клисурата, продължава през Албания, и се влива в Ядранското море. Изтичането на водата в близкост на хотела Дрим, е специялна атракция за всеки посетител на Струга.  На самото място на изтичането на езерото, в самото начало на реката Църн Дрим, се намира Моста на поезията. В чест на знаменитите македонски писатели - братята Миладиновци, от 1962 година, традиционално се провежда поетската манифестация, Стружки вечери на поезията, на която участват поети от целият свят. През тази нощ на спектакъла, Мостът на поезията, е най-голямата  поетска сцена в света.

 

 

В е в ч а н и   преживяване, което не се пропуска

Легендата говори, че Вевчани е старо селище, на което началото датира от края на VI и началото на VII век, когато Бърсяците, го препълнили Стружкият край, и се населиле в местността на днешно Вевчани. Вевчани, е селище в Дримколската област, находящо се в западната страна на Струшко Поле, относно в источното подножие на планината Ябланица, Намира се на надморска височина от 830 до 960 метра. За първи път се споменава през X век. Областта обхваща около 35 км2. Вевчани, е селище с по - голям брой на функции от областа на занаятчийството, промишленността, образованието, здравеопазването, и търговията. Селището през 1961 година, наброявало 2.706, а днес наброява около 2.500 жители. Истинска туристическа атракция във Вевчани, е надалеч известният Вевчански карнавал, който се провежда всяка година на Васильовден (14 януари), също така и прекрасните Вевчански Извори.

Непосредственно над Вевчани се намират едни от най-известните и най посетени извори в Македония - Вевчанските. Невсекидневната красота на Вевчанските Извори е магнит за посетителите с бистрата и студена вода, и свежият въздух. Местонахождението им е на източните подножия на Ябланица, на надморска височина от 900 метра. На дестина метра под главният, се намират няколко постоянни извори, които подземно са свързани с него. Капацитета на изворите  във влажният период от годината, най-често в пролетните месеци,възлиза на около 1.500 литра в секунда.

 

Ябланица

Ябланица, е висока крайгранична планина, между Охридско - Стружката и Дебарската Котловина, и е разположена в дължина от около 50 км. Най - висок връх, е Църн Камен /Черен камък/ (2.257).

На Ябланица доминират високи върхове, просторни повърхности, дълбоки речни долини, глациялни и карстни облици. За време на Плеистоцена, била обвзета с  интензивна глациация, чиито остатъци, са пет фосилни, циркови, валови и морени.

В подножието на планината Ябланица, се намира подпланинското село Октиси, в близкост на Вевчани. В него е открито археологично находище  а ранно християнската базилика, която произхожда от V - VI век. Пода на черквата от мозайка, е богато декориран с репрезентативни елементи от елени, коне, цветя, дървета и геометрична орнаментика.

 

 

Туристически селища на Преспанското Езеро

 

О т е ш е в о

Намира се на североизточният бряг на Преспанското Езеро, в подножието на източните долини на планината Галичица. Отдалечено на 14 километра от  Ресен, до там се стига по приблизително добър път за само 20 минути. Въпреки, че липсват постоянни жители, мястото разполага с по - голям брой на хотели, ресторанти и почивни домове. На само няколко  километра от Отешево, се намира мястото Рибарско Село, с хубаво уреден и чист плаж, козерки за сянка от тръстика и бар-кафе върху платформа на езерото. Плажа го украсяват дървени склуптури, рибарски мрежи и колиби.

 

 

 

П р е т о р

Намира се на източният бряг на Преспанското Езеро на 850- 910 метра надморска височина, с околност от около 4 км2. Има около 150 жители. Разполага с хубав плаж, с около стотина шизлонзи. Разходките по прекрасната недокосната природа в околността, или мини - излетите по планината, не смеят да се пропуснат. Има ги всичките условия за провеждане на летни семинари и работни къмпинзи.

 

Стенье

Според повечето, тук се намира   най-хубавият плаж на преспанското крайбрежие. Стенье, е въздушна баня, с надморска височина от 855 метра. Намира се на западния бряг на езерото, в подножието на Галичица, на 25 километра от Ресен. Има около 300 жители. На самият вход на селото е поставена информацийонна табела, за природните и за културните красоти в областа. Заливът  Лиса, предлага незабравим, панорамен поглед към езерото, в чиято близкост се намира селото Коньско, бездруго най-егзотичното преспанско село. След десет минутно возене с лодка от Коньско, може да се стигне до Голем Град. В Стенье е развит и дневният, но и нощният живот.

 

С л и в н и ц а

Намира се на източната страна от езерото, в подножието на Баба, на надморска  височина от 900 метра. Под селото се разпростират цветни ливади, добре обработени лозя, а в тесният крайбрежен пояс, плодови насаждения и пясъчни плажове. Съществуват  четири черкви, археологични местности и четири вековният Сливнишки манастир.

 

Долно   Дупени

Намира се на югоизточната страна на Преспанското Езеро, на надморска височина от 900 метра. Близко е местността Маркова Нога /Марков Крак/, наречена според камъка от легендата за огромното стъпало на Крали Марко, която официално е най-южната точка в Република Македония.

 

 

Л е г е н д и  з а  о с т р о в а

Една легенда говори, че царят Самуил имал дъщеря Преспана, която живеела в крайбрежното село Царев Двор. Била известна по своята мъдрост , красота и храброст. Когато разбрал един византийски придворник, според някои предания, царя Василий потърсил нейната ръка. Когато дошъл  за нея, не желаейки да стане съпруга на противника на нейният татко, Преспана, се хвърлила в езерото. От тогава езерото се нарича по нея - Преспа. Друга легенда говори, че Крали Марко, докъто се разхождал покрай Преспанското Езеро, пожелал да го види и езерцето Мала Преспа. Качил са на един камък, и така силен, на него оставил  отпечатък от ходилото. Това парче скала  и днес стои там, на граничния преход с Гърция, го носи неговото име и привлича голям брой на туристи. Казват, ако го поставите своето ходило, ще забележите, Марко сигурно е носел обувки, поне с номер 90.

Второто име на острова - Някои го наричат  Змийски Остров, заради вриенето от влечуги, особенно змии, които ги има два типа. В скалите до водата живее змията белоушка, която не е отровна, а в горната част от острова, може да се срещне отровната змия усойница.

Пеликан - Къто една от най-едрите птици, които живеят във вода, предимно в по - топлите краища, пеликана при нас, го има единственно на Преспанското Езеро. Всяка година, ята от стотина птици, организират  шестмесечен престой в Преспа (от 15 април до 15 октомври).  Останалият период, го прекарват в южните предели на Земята. Пеликана не се гмурка под водата, а всъщност само плува на повърхността. Начина, по който ловят, е интересна гледка. Със силният инстинк, откриват ятата риби, и щом ще долети до целта, до него слитат  ята  корморани, които гонейки ги рибите, със гмуркане, създават симбиоза в съвместното хранене.  

Promote your Service

Accomodation

Add up to 3 images.

Validation code:
Enter the code above here :

Can't read the image? click here to refresh.