Прилеп

 

Прилеп

Прилеп, се намира в източната част от Прилепско Поле, което е част от голямата Пелагонийска Котловина. Поместен е между Марковите Кули на север, и Селечката Планина на юг. Разполага с благоприятно, географско и транспортно положение. В Прилеп се вкръстосват повече пътища, чрез които, западната част от Република Македония, контактира с Повардарието и с Источна Македония, а също така през града преминава и железопътната линия, която ги свързва Битоля с Велес и със Скопие.

Като укрепено място и къто важен военен пункт, се споменава още от времето на Самуил. В началото на XI век (1018 година), византийският цар Василие II го определя с името Прилеп. Градът бил именован и къто Прилапос и Прилепон.

През 1366 година, се превърнал в столица на Душановата енория  Волкашин.  След неговата смърт, в битката при Марица, градът останал под управлението на неговият син, Крали Марко. Според него са именовани крепостите над Варош, северно от града.

 

 
 

След 1394 година, Прилеп попада под Османлийската власт. Турците, не желаейки да се смесват с християнското население, издигнали нов град в низината покрай пътя за Битоля, на мястото на днешният Прилеп. Средновековният Прилеп  пропада и се свежда на днешният квартал Варош. Днес, Прилеп и Варош са съединени в едно, единственно селище.

По време на турското владетелство, Прилеп често се споменава, като по - голямо селище с развита чаршия, а през XIX век, в него се е провеждал   голям панаир, известен в по - голямата част на Балканският Полоостров.

След Втората световна война, следва интензивно развитие на града. С новите, административно - политически, икономически, културно - образователни и други функции, Прилеп прераства в силен, стопански център и реципиент за околното селско население.

Броят на население в Прилеп след Втората световна война, е в постоянен възход (от 24.816 жители през 1948 година, 39.611  през 1961 година, 63.639 през 1981 година, до над 70.000 жители през 2002 година).

Прилеп, представлява най-развит тютюно - производствен център в държавата, с учество от над 25%. Прилеп и Прилепско, се различава с развитата употреба на мрамор и производство на различни мраморни произведения. Тук, егзистират и металургичната, хранително - вкусовата, електронната и текстилната промишленост.

 

 

Маркови  Кули

 

Крепостта възникнала и се развивала от IV век п.н.е. до XIV век от новата ера, в непосредственна близкост на днешен Прилеп, върху обкръжение на планината Бабуна. В антично време, през Пелагонийската Котловина, преминавале важни кръстовища, които го свързвале Ядранското, с Егейското Море. Един подкрак на Виа Милитарис (Singidunum - Constantinopolis ), преминавал през Прилеп, а в продължение, се включвал към Виа Егнатиа (Durachium -Amfopolis). Представлявала окрепостяване на Крал Марко и, благодарение на крепостта, средновековният Прилеп, бил известен на Балканите със своята, доминираща и защитна система.

Средновековният град Маркови Кули през 1953 година е провъзгласен за паметник на културата, и днес представлява символ на града. Непосредственно под Маркови Кули, се намира манастира Св.Архангел Михаил.

 

 

 

Манастир Св.Преображение

Зързе (XIV век)

 

От всичките страни обкръжен с дъбова гора, и с открит поглед към равнината, манастирът в селото Зързе, се намира в северната част на Пелагония, на 1.000 метра надморска височина от 7.000 м2, много по - голяма от днешната.

Манастирският комплекс го съставляват черквата Свето Преображение (най - стара част от комплекса, който най-вероятно произхожда от XIV век), храмът Св.Петар и Павел от  XVII  век, камбанарията, монашеските конаци, икономически и други помощни сгради.

Фреските, датират от XIV и от XVI век, а от живописът от XIX век,въпреки, с по - слабо качество, се издвоява един портрет на овчар, облечен в народна носия. От тук е произлязло и популярното име от това време - чобанска черква. Според най-новите археологични проучвания, началото на монашеството в Зързе, датира от IX век.

От този период е открито монашеско селище с испоснически килии, издълбани в скалата от варовик на комплекса.  

 

 

 

Черква Св.Благовещение - Стара черква (1838)

                               

Черквата е построена със средства от прилепските еснафи и търговци, къто трикорабна базилика, с три полокръгли апсиди и галерии.

От фрескоживописът се откроява представата над централният, западен вход Господ Исус Христос, справедлив Съдия, с по шест апостоли, след това фреските със Свети Гьорги, Свети Никола, Свети Кирил и Свети Методий.

Черквата притежава прелестен иконостас, дълъг 17 метра, с мотиви от растителният и от животинският свят. Той е дело на Димитрие Станишев, зет на известният македонски копаничар Петре Филиповски -  Гарката. Негова изработка са и Владическият трон, почестният стол за хаджи Ристо Дамянович, и предикалницата.

 

 

 

 

 

Манастир Св.Архангел Михаил

Варош (XII век)

 

Манастира, произхожда от XII век и притежава остатъци от фреските от това време с образи на архиереи, владетелски портрети и някои светии в проскомидийника и гяконикона. Запазен е и портрета на ктитора, монаха Јоан. Манастирските конаци са построени през XIX век, като израз на тогавашната, македонска, градска архитектура.

Славянският надпис с кирилични букви от 996  година, е втори според старостта, затова защото, най-старият кириличен текст, е открит в Преспа,

върху надгробната плоча на родителите на царСамуил и датира от 993 година. Манастирската черква, е еднокорабна, с отворено предверие и камбанария. В двора на манастира има извор,известен между народа по лековитата вода, посветен на Пресвета Богородица, а особенно посетен на празника Източен Петък (Балъклия), първият петък след Великден. В манастира днес съществува активен монашески живот.

 

 

Кликнете тук, за Прилеп обиколки на града

Кликнете тук, за да видите списъка на Прилеп екскурзоводи

Можете да видите тук Туристически агенции в Прилеп

Promote your Service

Accomodation

Add up to 3 images.

Validation code:
Enter the code above here :

Can't read the image? click here to refresh.