Неготино

Неготино, се намира на около два километра, западно от Вардар, на надморска височина, от около 150 метра. Разполага с благоприятно, географско - транспортно местоположение.

В непосредственна близкост, преминава автопътя и железопътната линия от Скопие за Солун, а тук се кръстосват и пътните направления към Прилеп и Щип, относно, подобно, както и в миналото, тука са се пресичали Вардарският път и пътят по дължината на Църна Река, която преминавайки през завоя Плетвар и през Пелагония, се е свързвал с Виа Игнация.

Името на градът е извлечено от топонимът Антигонеа, селище, което е съществувало до 518 година в античният период в непосредственна близкост на настоящото Неготино. Къто град, се споменава през първата полвина на XIX век. С построяването на пътят Прилеп - Щип през XIX век, Неготино придобива важност, къто крайпътна  спирка и прераства в градче. Още по - голямо развитие отбелязва с построяването на Вардарската железопътна линия.

Преди балканските войни, Неготино било градче със 700 къщи. Истинското

развитие на градът в демографски и икономически смисъл, се случва след Втората световна война.През следвоенният период, населението е в постоянен напредък, така, че от 2.683 жители през 1948 година, достига до около 13.000 жители през 2002 година.

 

 

Солунска Глава е връх на Мокра Планина, с надморска височина, възлизаща на 2.540 метра. Алпинисткият обект, е южната страна на върхът, която представлява амфитеатар със широчина от около пет километра и височина от 500 до 1.000 метра. Геологичният  състав е предимно от варовници, през които са оформени по - голям брой на шахти.

Една от тях е дълбоока 450 метра и се смята за една от най-дълбоките на Балкана. Солунска Глава е и живописна и приятна, така, че е постоянно предизвикателство за покоряване, но само за добре подготвени алпинисти, поради компликованият достъп до скалата, през див и недостъпен кулоар за период от време, от три до пет часа от най-близкият планинарски дом.  Най-добър период за изкачване е от юни  до септември.

Наименованието  Солунска Глава, произхожда от вярването, че от този връх се вижда Солун в Егейската част от Македония. На Солунска Глава е поместена най-високата метеорологична станция в Македония. 

 

 

Алшар, е минероложка местност, на 40 километра южно от Кавадарци на

планината Кожуф, в близкост на селото Майдан. Единствен е помного неща в света. В Алшар до настоящем са регистрирани дестина типове на минерали, от които дори седем ги има само в Македония. В 250.000 тона руда, се съдържат 2% арсений, 2,5% антимониум и 0,1% талиум, което я прави мината най-богато и единственно находище на талиум в света, който се ползва за вселенски проучвания и в телекомуникацийонните технологии.

Специялна и най-значителна рядкост в Алшар е лорандитът, минерал на талиумът, за първи път научно описан през 1894 година. Става дума за доста рядък минерал, за който е установено, че в целият свят, единственно в Македония, го има в чиста форма.

Настоящото име на мината, е съкращение от първите букви на имената на хората, които управлявале с него през първата полвинана XX век - френското банкарско семейство Алатини и миньорският инженер Шарто. От 2004 година, мината е регистрирана къто паметник на природата, и е част от “Емералд”, мрежа за защита на природните рядкости.

 

 

Известни световни геолози, мината Алшар,я наричат най-голямата тайна на планетата, понеже в неговата утроба, се е криела тайната за настъпването на Космоса и на Слънчевата система. Къто единствен  природен детецтор на слънчевото неутрино, най-малката досега известна частичка, прозрачно - червеният минерал лорандит, е от специялен интерес за световната наука във фундаменталните проучвания, за откриване на неговата  роля чрез експерименти с лабораторно изкуственно слънце, с което би се следяли термонуклеарните реакции.

С тези проучвания, се очаква да се покаже, как се създава енергията от Слънцето, и въз основа на тази база, да се създаде нов мощен енергетичен източник, съответстващ на онзи от Слънцето. Това обозначава, че би можело да се произвеждат т.н. малки слънца, които биха заменили атомните централи, а не биха били, радиоактивни.

За лорандитът, голяма заинтересованост изявили НАСА, също така и известни научни институти от Австрия, Германия и Япония. Лорандитът, в по- малки количества се намира и в САЩ и  в Китай, но в македонският Алшар, го има най-много и в най-чиста форма.

Promote your Service

Accomodation

Add up to 3 images.

Validation code:
Enter the code above here :

Can't read the image? click here to refresh.