Кратово

Кратово се намира в североизточната част на Република Македония. Градчето е сместено в югозападното подножието  на Осоговските Планини, в долината на Кратовска Река, лявприток на Крива Река. Предполага се, че на днешното място на градът, съществувал град под името Кратискара. Под името Кратис или Коритон, селището се споменава през византийският период, а настоящото име е получено спрямо местоположението на крадът, в кратер на изгаснал вулкан.

 

 

През средният век, най-значителна стопанска дейност било миньорството, което в непосредственна близкост го развили Сасите. Къто значително,търговско - миньорско място, през втората полвина  на XIII век, Кратово през XIV век, се превърнало в известен, търговски център, който го посещавали много дубровнишки търговци. По време на турското владетелство, напреднале миньорството и търговията. През XVI век в Кратово са се ковали сребърни монети, и са се изработвали бакърни предмети. След Австро - турската война и след Карпошовото възтание, Кратово икономически пропада. През първата полвина на XIX век начислявало от 5.000 до 6.000 жители, а на края на XIX век, населението се е намалило на около 4.000 жители.

 

Между двете световни войни, Кратово отбелязва стопанско и популационно развитие. След Втората Световна война, броят на населението последователно се увеличавал, но с умерено темпо, така, че от около 2.000 жители през 1948 година, порастнало на около 7.000 жители през 2002 година. Кратово се разпростира само на един път. По този начин с едноставна комуникацийонна връзка на северозапад, се свързва с Куманово и Крива Паланка, а на юг, с Пробищип. Днес, Кратово е административно -управляващ, просветителски и здравеопазващ център в своят гравитационен район. В стопанството, водеща роля имат миньорството и промишлеността.

 

 

Кратовска архитектура

Релефните положения в пространството, условиле в Кратово да се развие специялен архитектонски - строителен достъп. Къщите, са амфитеатрално поставени, със значително по - голями височини от долната,по отношение

на горната страна. Предимно са двоетажни, или повече етажни, с надвиснали чардаци, от които се вижда градската панорама. Архитектурата на Кратово, я  охарактеризирват и тясните и стръмни улици, повече мостове, също така и голям брой традиционални, занаятчийски дюкяни, и различни други самостоятелни по - стари и по - нови архитектонски постройки.                   

 

 

                Кратовски каменни мостове

 

Разпределени около чаршията, съвместно с кулите, неговите         мостове му придават на градът средновековен изглед и атмосфера           на град - музей. През Кратово протичат Манцева, Баба Карина и Табачка Река, които се съединяват в центъра на Кратово, и я оформят Кратовската Река. Мостовете са строени от рязан камък, във форма на арка, които се спускат върху двата бряга. Построени над много дълбоки и стръмни речни корита, те са видими един с друг. Най-известен е Радиният Моссст, но със своята хубост,пленяват и Грофчанският, Чаршийският, Йокширският, Аргуличкият и  Горномахалският Мост.

 

За най-прочутият Радин Мост, се разказва потрисаща легенда, затова, че в основите, жива е съзидана Рада. Според приказката, мостът го строяли девет братя, но той постоянно се събарял, и за да го закрепят, решили най-младата снаха, жива да я съзидат. Тя имала мъжко дете - кърмаче, и плачейки, поискала да и я оставят свободна дясната гърда, за да може да го кърми чедото. Мостът се намира на Манцева Река, издигнат на две високи кули.

                                                                 

 

          Кратовските средновековни кули

 

Кратово е град с най-голям брой на средновековни кули в Македония, общо 17. Дванадесет, са находящи на лявата страна от Кратово, а пет на дясната. Само шест от тях са запазени, докъто другите, са приблизително ощетени. Най-голяма част от кулите, пострадали по време на Карпошовото въстание.

 

Златковата кула, е най-стара и най-богата, построена през 1365 година. Името го придобила според нейният последен собственик Гьорги Златков, който я купил Хасан Ефендия, според чието име, дотогава се е наричала. Построена е от дебели каменни стени, висока е около шест метра. Има три етажа и в нея се влиза с помощта на подвижни стълби. На югоизточната стена, се намира вдлъбнатина, която е била баня със водопровод.

 

Еминбеговата кула, е висока около 13 метра и е широка шест метра. Вратата е изработена от дялкан камък. На дясно от входа, във вид на рог, е издадена пирамида, къто самостоятелен обект. Това било баня с тоалетна. Кулата е на три етажа, преградени с дървена конструкция. Дебелината на вратите е по - голяма от останалите кули, и се отварят,  въртейки се около дебели оски, подпряни в каменен жлеб. На третият етаж се намира камин, нисша,полици и долапи за покъщнината.

 

Симикевата  кула е най-значителната, най-високата и най-хубавата кула в Кратово. Построена е през 1370 година от тогавашният владетел на Кратово, великодостойнственникът  Костадин Деянов. Във вътрешната част е разделена на етажи, от които най-хубав е четвъртият,с прекрасен поглед към градът. В горните части се стига посредством тунелски,каменни стълби, поместени в южната стена, така, че се получава впечатление, че посетителят  се движи през тунел. В кулата има общо 69 стълби, осветени с три малки отвора, от които единият е наблюдателница на северната стена, защитена с каменен щит. На кулата през 1921 година, е поставен градски часовник, така, че днес е известна, къто градска часовник - кула.

                              

Цоцев Камък

               

Става дума за неолитско селище,което се намира на 25 километра, западно от Кратово, в непосредственна близкост на селото Шопско Рудари. Самата скала, представлява духовно светилище, което е забележително от многото остатъци, видими и днес, както и от предметите, открити в непосредственна близкост. От далеко, Цоцев Камък изглежда както и всяка друга скала. Но, на няколко стъпки от нея, се отваря грандиозна местност. Вдлъбнатините във вид на пещери, са направени на етажи, а пред тях има плата, басейни за ритуално къпане, остатъци от стъпала, каменен престол, седалище. Преди около 10.000 години, тук се изпълнявали ритуални танци, къпане под водопада, и принасяне на жертви на боговете, на виното и на плодността. До пещерите се стига с помощ на стълби, а изкачаването по стръмнините на скалата, е еднакво на екстремен спорт. Своята функция на обсерватория от каменно време, Цоцев Камък продължил да я поддържа в неолита и в бронзовото време. Няколко века след новата ера, светилището угаснало. Стойността на Цоцев Камък е открита през 1971  година. Някои  проучващи го смятат за единственна местност в света, който на едно място има светилище, жертвеник и обсерватория.

 

 

 

Promote your Service

Accomodation

Add up to 3 images.

Validation code:
Enter the code above here :

Can't read the image? click here to refresh.