Кочани

Средновековна кула

През XVII век, Кочани получило турска физиономия. Били построени доста кули (крепости), които служели, къто наблюдателски, стражарски места, понеже от самият град в котловината,не можело да се види, какво се случва в оклността. През този период е определено и мястото за построяването на средновековните кули в Кочани, които са имали жилищно - защитно предназначение. Едната,изпълнявала дейността на часовник - кула и със звън,обозначавала времето.

 

 

 

Езеро Гратче

Езерото Гратче, е малка изкуственна акумулация, в непосредственна близкост на Кочани, построена на Кочанска Река през 1959 година, в подножието на Осоговските Планини. Покрай езерото, работят съвременни, туристическо - ресторантски обекти. Приютено  в извънредна живописна клисура, Гратче е доста известна местност за рекреативен и за пикник туризъм.

 

Пониква

Един от най-известните зимни туристически центрове и уикенд - селища в Македония, , се намира близко до Кочани, на надморска височина от 1.560 метра, в местност с гъста букова гора, и разнообразна вегитация на Осоговските Планини. Спортно - рекреативният център, обхваща две скийорски -подвижни линии, уикенд - къщи,авто - къмпинзи, бунгала, обекти за дневно снабдяване, помещения с многотипни предназначения,  спортни терени, терени за рекреация, хотелиерски обекти,сервиз и услуга за скийорско облекло и принадлежности. На Пониква, покрай уикенд селището и няколко мотела, съществува и почивен дом за деца, с капацитет от 220 легла. Природните красоти, екологично чистата обстановка и благоприятният климат, са отлични условия за голямата посетеност на Пониква. Покрай вечепостроените спортни терени, планирано е прокарването на пътеки за биятлон и нордийско тичане. Къто специялна туристическа атракция за любителите на ловът, в непосредственна близкост  на Пониква, се намира и резерватът за дивеч. Комерциалният резерват за лов, покрай настаняването за посетителите, им предлага възможност за лов на елени, сърни, елени - ирваси, муфлони и глигани.

 

 

 

Паметник на Свободата

Паметникът на Свободата в Кочани, е построен през периода от 1975 до 1977 година. Художественното - архитектонско решение, е дело на Глигор Чемерски и на Радован Рагьенович. Паметникът е бил напълно завършен и предаден в употреба, през 1981 година. Изработен е в специфична форма на архитектонска пластика и модифицирана форма на отворена базилика. На мозаично представяне от 335 м2, е коронясана и овековечена историческата борба на македонският народ за свобода, от Илинденският период, до Втората Световна война. В паметникът, със специялен пиетет, са врязани имената на загиналите борци от Кочани и Кочанско. Покрай историческата и художественната стойност, комплексът има и потребителска  стойност, с амфитеатрална сцена, която се ползва за тържества, театърни представления и други събори. Провъзгласен е за паметник на културата, и е записан в регистърът на Институтът за защита на паметниците на културата.

 

 

Археологичната местност Мородвис

Мородвис, богатството  на ценни предмети от различни култури - от времето на Юстиниян I - до днес, е селище в Кочанската Котловина,където се намират няколко археологични находища. Една от тях, е местността Градище, установено селище от късният, античен период, и средният век на възвишението,южно от Мородвик. Става дума за правоъгълна цистерна, под която е построена черквата Св.Симеон. Втора местност, е Гробяни Рид, средновековен обект и некропола. След това, Църквището Моробиздон, късно античен и средновековен комплекс, от повече местности, където е открита репрезентативната черква, със строена стенна ограда. Тук, се  е намирал черковният център на Брегалнишкият регион. Най-старата от четири откритите черкви на Църквище, датира между V и VI век, а по - новата, от XVI век. Другите две черкви, са от XI и XIII век.

Специално важна за развитието на градът, е провеждането на  железопътната линия през 1926 година. Къто последна спирка,градът придобил  роля на сбирен център за всичките квартали, източно от нея. По време на Втората Световна война една част от градът била запалена и разрушена. След войната, Кочани прераства в съвременен град. Броят на населението през 1948 година възлиза на около 7.000 жители, а през 2002 година, достигнал до около 30.000, което съвпада с развитието на стопанските и на нестопанските дейности в градът, и увеличената градска атрактивност, къто място за живеене. В стопанството, доминират земеделието (особенно отглеждането на ориза) и промишленността (металургична и металопреработвателна, производство на хартия и дървопреработвалена промишленост ), така,че съществува индустриялно - аграрна дейност в региона. Кочани днес представлява административно -управляващ, културен , здравен и стопански център в региона. Същевременно е гравитацийонен център, и за част от районитена Делчево и Виница.

     

 

Кочански ориз

Производството на ориз и начинът на неговото производство се специална атракция за хората, които за първи път го виждат това.Това е невсекидневно преживяване, от гледище на това, че в малък брой на местности в Южна Европа, се отглежда оризът, кътозърнесто растение. За кочанският ориз са свързани и многобройни гастрономски  специялитети, характеристични за Кочанската Котловина. 

Promote your Service

Accomodation

Add up to 3 images.

Validation code:
Enter the code above here :

Can't read the image? click here to refresh.