Кичево

 

Кичево лежи в средната част на Кичевската Котловина. Има благоприятно географско - транспортно положение, и представлява значително кръстовище на четири пътни направления: на север през прехода на планинския хребет Стража към Гостивар, Тетово и по-нататък към Скопие, на юг през Пресека към Охрид и Струга, на югоизток към Демир Хисар и Битоля, и на изток през долината на реката Треска към Македонски Брод, а от там, през Барбарас, към Прилеп. Със железопътната линия, през Гостивар и Тетово, се свързва със Скопие.

Исторически гледано, за първи път се споменава в началото на XI век (1018 година) в една харта на царя Василие II, под името Кицавис. През средният век, градът бил важен войнишки център. Към края на XIV и началото на XV век, попада под османлийска власт. От самото начало на XIV век, започва да се развива, къто търговско - занаятчийско  място. През XVII век, Кичево бил седалище на каза.Построяването на пътя Скопие - Кичево - Охрид през 1919 година,придонесло за укрепване на неговата занаетчийско - търговска дейност.

Към края на XIX и в началото на XX век, градът наброявал около 5 000 жители, а след Балканските войни, се намалил на около 1 000. След Втората световна война, Кичево популационно, континюирано расте. През 1948 година, имало 7. 280 жители, през 1961 година - 10.324 жители, през 1981 година - 22.479 жители, през 1994 година - 27.573 жители,а през 2002 година имало около 30.000 жители. Специално забележително увеличение, се забелязва от 1961 до 1981 година, когато населението е двойно увеличено.

 

 

 

От Ускана до Кичево

Античното име за градът е Ускана. Данни за съществуването на крепостта, днес известна къто Китино Кале, има от ранната антика, когато Ускана бил крайграничен град на Македонската империя. През Византийско време, градът бил добре укрепен, и представлявал значителен, военно - административен и търговски център. Знае се, че тук пребивавал и сръбският цар Урош II през 1320 година, по времето на сръбско - визан-тийските войски, след което византийските войски, напускат града, който попада под сръбска власт. Чуждестранните пътеписци низ Македония от XIV и XV век, го споменават, къто Критчово, или Крътчово, име, което най-вероятно му го дали Словените. След завземането от Турците през 1385 година,в отоманският период, градът носел името Кърчово. В стопанството преовладават миньорството и промишленността. Решаващи за стопанското развитие на Кичево, са присъствието на миньорските находища за желязо и неметали в околността на града и строежа на железопътната линия с нормално направление Скопие - Кичево през 1952 година, когато Кичево прераства във важна товарна гара в Западна Македония.

 

 

Музей на Западна Македония

 

Музеят в Кичево, в който грижовно и систематично е овековечено културно - историческото минало на този край от Македония, а тържественно открит на 11 октомври 1980 година, а самата зграда датира от 1892 година. В продължение на Втората световна война, в същата сграда пребивавал Главният щаб на Народноосвободителната войска на Македония. Постоянната поставка в Музея, я представя борбата на македонският народ за свобода през XIX и XX век чрез автентични матриали, предмети, фотографии, скици, карти, знамена, макети, текстове. Представена е и сбирка на оръжие от историята на македонският народ през вековете. По - голяма част от Музеят е отстъпен на фреските и мозайките. Оформена е етноложка сбирка от кичевски носии от XIX век, покъщнина, народни тъкани. Покрай историческата част, Музеят е в постоянно издирване и за археологични предмети. За тази цел, се извършват археологични разкопки на Кнежинският Манастир, Миокази и Карбуница. Музеят изпълнява авторска и изложбена дейност, и организира художественни изложби.

 

 

Крепостта Китино Кале

 

Китино Кале се нарича едно специфично възвишение, покрай Кичево. В определени периодични времена, там егзистирало главното селище, с два реда твърди крепости  и няколко кули. Все още стои една от кулите, където са намерени пари от времето на Александар Македонски и Юстиниян.

Народното предание говори, че в двореца на Калето, живеела Кита, една от сестрите на Крали Марко, по която Калето получило и името си. През 1741 година, върху част от Калето бил построен градски часовник, който по нареждане на сръбските власти, бил съборен през 1938 година. През XX век, на Калето живееле турски - великодостоинственници и управители. На платото от Калето, сега е останала само основата. Останалата част, е релативно запазена, и се намира под земята. На Китино Кале през 1968 година, е построена спомен - костницата на борците от Втората Световна война. През този период, Калето отново се превръща в градски център. Днес, представлява археологично селище, а цялото пространство е уредено във форма на парк, и представлява  уютно място за отдих и компаньорство през деня, и за вечерни развлечения. Калето е главен обект, за заинтересованост  за посетителите на този край.

 

 

Черква Св.Петар и Павел (1907)

 

Първите християнски светилища в Кичево, се споменават през V и през VI век. В Кичево, в миналото са съществували три черкви, които по времето на османлийското владетелство, били разрушени. Черквата Св.Петар и Павел е построена върху основите на по - стар обект през 1907 година, а е осветена през 1917 година. През 1943 година  е допълнена с камбанария,         а днес се реставрира и надстроява с други придружаващи обекти: кръщелница, тръпезария, черковна библиотека. С уреждането на черковния интерийор и екстерийор, се ефектуира специялното архитектонско съчетание и монументалност черквата манастир Благовещение.

 

 

 

Пресвета Богородица - Пречиста (XIV век)

Свят храм за две религии: манастирската черква е така направена, че под един покрив, покрай християнската, има и ислямска орнаментика Част от кръста, на който е разпънат Исус Христос, се пази в основите на манастира, също така, че част от него има и в основите на манастирите Св.Йоан Бигорски и Св.Гьорги Победоносец в с.Райчица, Дебарско. Това вярване, е доста разширено между православните вярващи, с което се закръгля мистичността на македонските манастири, и представлява повод повече за посещение на тези духовни храмове. Манастирът е посветен на Благовещение,а общото име му е Пречиста ( от празникът Въвдение на Богородица във храмът). Построен е през 1316 година. Намира се близко до Кичево, на планината Цоцан, на надморска височина от 920 метра. Порано се е наричал Кърнински манастир, според селото Кърнино, което е съществувало в негова близкост  до XIX век. Днес, Света Богородица Пречиста, е женски манастир. През 1558 година, манастирът бил изгорен до основи, а монасите успяли да се спасят  чрез подземните тунели. Манастирът притежавал печат от 1763 година. През 1848 година, били запалени всичките манастирски книги, които моментално са се намериле там, по нареждане на дебърският гръцки митрополит Мелетий. Покрай това, богослужението продължило да се провежда на славянски език.

Настоящата черква, датира от 1850 година. На новият величествен храм, работеле миячките майстори от тайфата на Дичо Зографъткойто завършил олтарното пространство, а синът му Аврам, тридесет години по - късно, го доработил фрескоживописът, който пленява със своята изящност. Със стойността си, се изтъкват  и прекрасният иконостас, също така и черковните книги, между които е Четвороевангелието от XIV век и Псалтирът от XV век. В черквата се намира извор със свещенна  вода, посветен на св.Богородица.

В този манастир, на 2 август 2012 година, МПЦ - ОА ги канонизира първите светители, трима монаси - мъченици от XVI век.

 

 

Първият македонски архиепископ на възобновената древна Охридска архиепископия, г.г. Доситей, се замонашил в този манастир, където предходно го сторил това, и македонският възрожденец Кирил Пейчинович. Тук  е замонашен и митрополитът положко - кумановски, г.Кирил, единственният член на Светия архиерейски синод на МПЦ - ОА , днес, който бил част от Синода и на Третият македонски черковно - народен събор от 17 юли 1967 година, когато било прието историческото решение за канонско възобновяване на цялостната автокефалност на Охридската архиепископия в лицето на Македонската православна черква.

 

Прекрасните високоетажни конаци им предоставят добре дошли на добронамерните. В манастирът, активен монашески живот. Монахините полезно се грижат за уреденият двор, за зеленината и цветята, както и за припитомените сърнички.

 

Най-голямата  манастирска черква в Македония, която се намира в състава на манастирът, е посветена на Богородица. Разделена е на две части:едният е християнски храм, а вторият, е мюсюлманско сакрално пространство, което не е във фрескоживопис и им служело за религиозните нужди на хората, с мюсюлманска вероизповед.

 

Грънчарството от Вранещица

Грънчарската общност от Вранещица, със около 30 майстори, е най-голямата и най-известната в Македония. Те продължават  петвековната традиция на занаята, създаван чрез опита и умението на тяхните предци. Почти всяко второ  семейство във Вранещица, изработва грънци, и всичките са изящни майстори.

 

Вранещица се намира на 12 километра от Кичево, в полите на планината Бабасач,в карйната южна част на Кичевската Котловина, недалеч от дясната страна на пътят Кичево - Македонски Брод. На около 600 метра надморска височина, селото и околността са известни по богатите гори и чистият планински въздух. В синора на селото се намират три черкви, за които жителите казват, че са стари и по няколко стотици години.

 

Селото разполага с три голями и богати находища на глина. В по - широката околост, досега са са открити 470 малки и голями съдове, а някои датират от преди 2 500 години. Майсторите, все още откопават глината, и я обработват също както и преди стотици години. Копаят с кирки и я пекат в печки на дърва. В селото има 70 печки, някои стари и по 200 години. Предметите се украсяват с пръсти, или с лула, специялен инструмент, в който се поставя боята, и от която тя излиза, като през тръбичка. Майсторите сами подготвят боите (бяла, червена или синя), и със изискана  техника за смесване,получават прелестни нюанси, и прекрасно дизайнирани грънчарски предмети.

 

Любопитните туристи, винаги имат възможността да посетят гостолюбивите домакинства, обогатени с различните грънчарски предмети: бърдучета със свирка, тави, чинии, делви, стомни. Истинското време за посещение е началото на главния сезон за грънчарското производство, който е свързан с религиозната традиция. Всяка година на  Великден, всичките майстори се събират насред селото,и представят изработеното.

 

 

Крушино

Крушино, е спортно - рекреативен център, който посетителите ще посрещне с чистата гора за разходка, и ще им предложи спокойна природа за почивка и отлично място за рекреация.  Намира се на само три километра от центъра на Кичево, в склоновете на Бистра.  В Крушино, е наслаждаващо при разходките през буйната гора и в домашните специялитети.

 

Promote your Service

Accomodation

Add up to 3 images.

Validation code:
Enter the code above here :

Can't read the image? click here to refresh.