Скопие
По времето на Октавиян Август, около 13-11 година п.н.е., Скупи се превърнал в един от по-голямите римски градове, и най-значително селище на пътя от Солун към Дунав. Градът имал форма на правоъгълник, с повърхност от 40 ха и стена, дебела 3,2 метра, и получил статут на колония. Градът е унищожен от земетресение през 518 година.
На мястото от старо Скупи, са открити матриялни следи, а между многото разкопки, значителни са частите от театара, изкопани през 1936 година. На сегашното място, градът е издигнат след 518 година.
През 1836 година, наброявал 10.000 жители, а през 1858 година - 20.000 жители. В краят на XIX век, населението се е увеличило на 32.000 жители, а преди балканските войни на 47.000 жители. С новопоставените граници към Гърция през 1912 година, когато целият район, предимно гравитирал към Солун, обърнал се към Скопие, така че, между двете световни войни, Скопие стопански и териториялно напреднало. През периода след Първата световна война, относно през 1931 година, Скопие имало 65.870 жители. След Втората световна война, Скопие се развива в най-голямо и най-съвременно градско селище в държавата - благоустройственно, популационно, стопанственно.
След 1948 година, Скопие популационно постоянно се уголемява. Особенно засилено възход е забелязан след 1953 година, същевременно с функционалното развитие на града. Освен с природният прираст, броят на жители се е увеличил и по механически път: 1948 година - 88.209 жители, 1953 година -119,134 жители, 1961 година - 165.529 жители, 1971 година - 312.980 жители, 1981 година - 408.143 жители, 1994 година - 444.299 жители, 2002 година - 467.257 жители. Къто най-голяма популационна агломерация,Скопие разполага с широко гравитационен район, който ги надминава границите на Република Македония. Паралелно с популационното увеличение, Скопие се уголемява и териториялно. Днес, около града, са построени голям брой крайградски квартали. Скопие е центарлно селище в Република Македония, което заради благоприятното географско - транспортно положение и широкият радиус на влиятелна зона, със своята функционална роля и състояние, ги надминава останалите градски селища в държавата. Градът има широко развит сектор на секундарни, терциярни и квартарни дейности. Представлява държавен, административно - управляващ, икономически, транспортен, културно - просветителски и здравен център в страната.
Скопие - град на солидарноста
С ужасяващото земетресение на 26 юли 1963 година, е спряно силното следвоенно развиващо се темпо на Скопие. От земетресението със сила от 9 степена, са загинали 1.000 лица, а около 3.000 са били тежко, или по - леко ранени. От общият строителен градски фонд, били съборени, или много тежко ощетени около 45% от обектите, а съборени, или ощетени са били много общественни сгради, културни обекти, промишленни постройки. След земетресението през 1963 година, Скопие, къто град на солидарността, прераства в още по-съвременна агломерация, в която е представено благоустройственото съединение на Изтока със Запада.
Основите на ново Скопие през втората полвина на VI век, вероятно ги поставил царят Юстиниян I (527 - 565 ). В негова чест и селището тогава се наричало Юстинияна Прима. Предполага се, че в периода на неговото владетелство, е построена крепоста Кале, която се намира на лявата страна на реката Вардар. Следните два - три века, с нахлуването на Куманите и на Словените, градът бил цел за грабеж и за опустошаване, така, че се развивал с бавно темпо. След IX век, Скопие става важно византийско средище. Към краят на X век, по време на Самуиловата държава, Скопие се споменава като епископско седище. В XII век, арабският географ Идризи, го споменава като богат град под името Искубиа.
Сградата на Старата гара, съборена по време на скопското земетресение през 1963 година със спрелият часовник в 5 часа и 17 минути. Тук се помещава и Музеят на Град Скопие.
Скопие - широк водосборен район
Градски търговски център, с повърхност от 121.000 м2, това е най-голям търговски център на Балканите
На външните огради на моста Гоце Делчев, са монтирани 26 канделабри, а на двете страни от моста, са поставени 76 рефлектора. Поставени на постаменти от 3,5 метра, четирите бронзови лъвове, са високи по пет метра и тежат по пет тона. Придружаващите релефи на постаментите, съдържат мотиви от комитството.
Кале и крепост на Юстиниян Първи
Смята се, че пространството на крепоста Кале, известно къто, Скопско Кале, било населено още във времето на неолита и ранното бронзово време, за което свидетелствуват многобройните археологични разкопки. Самата крепост, произхожда от времето на царя Юстиниян I (535). Поради стратегическото положение и роля, крепоста през историята, често била нападана и позлвана от различни завоеватели. След пропадането на Самуиловото царство (1018), градът бил завзет от въстанниците на Петар Делян (1014 - 1041). След това, бил нападан от Куманите, Скитите, Печенезите и други. На Калето, са открити различни археологически остатъци. Днес, скопската крепост Кале, е една от най - привлекателните обекти в Скопие, с присъствие на по - голям брой на различни, културни и туристически мотиви. Скопското Кале, представлява, една от най- предизвикателните и най-сложни местности, за археологично проучване. Откритията на Калето, датират от предисторията, през антиката и през средновековието, а и до турският период и бурният XX век.
Камен Мост символ на Скопие от XV век
Каменният Мост на реката Вардар, е построен през първата полвина на XV век. Мостът ги свързва, старата с новата част на града. Странични пешеходни пътеки са построени през 1905 година, а през последното десетилетие на XX век, е напълно реновиран. На лявата страна на реката на моста, се намира спомен - плоча на застреляните граждани на Скопие през 1944 година, по времето на фашистката окупация. В своята първична форма, мостът притежавал 13 свода, с обща дължина от 215 метра, и широчина от шест метра. С цел, да се възвърне първичният изглед на Каменният Мост, от 1992 година, са започнати нови интервенции, с което е придобита първичната широчина на моста.
Петар Карпош, непокорим хайдутин, предвождващ великото, народно възтание от 1689 година, против Османлийската Империя, известно къто Карпошово възтание, през което били освободени териториите на Крива Паланка, Кратово и на Куманово. Провъзгласил се за крал на Куманово. Набит е на кол, от страна на Османлиите на Каменният Мост в Скопие, през 1689 година. Паметника на Карпош, е монтиран на източната страна от Каменният Мост, на левият бряг на Вардар.
Порта Македония
Символ на голямата историческа победа - създаването на независима и суверена Република Македония. Построена е през 2011 година, а пусната в употреба на Коледа, 2012 година. Обекта е с размери от 20 на 10 метра, и височина от 21 метар. Фасадата я окрасяват 32 релефа в дълбока резба, с обща повърхост от 193 м2.
На барелефите, са представени сцени от праисторията, чрез наколното селище в Залива на костите, от антиката с Филип II и Александар III Македонски, от римският период с Юстиниян I, от средният век с Цар Самуил, Крали Марко и Карпош, и все до XX век с Илинден, АСНОМ, Егзодуса от Егейска Македония и 8 септември 1991 година - провъзгласяването на независима Македония.
На обекта, се намират и релефи на манастира Св.Йоан Бигорски, представена е охридска къща, Даут - пашиният хамам, Моста на поезията, в Струга. Във вътрешността съществуват магазини за сувенири и галерийно пространство на две равнища, а най-отгоре, се намира платформ за наблюдение. В горната част от фасадата, на четирите ъгли, са поставени скулптури на човешки фигури, изляти от бронз.
Площад Македония
Площада Македония в Скопие, цялостно е оформен през периода между двете световни войни, по - точно, от 1920 до 1940 година. Съсредоточен е в контекст на Каменният Мост, като главна връзка на градските цялости от лявата и от дясната страна на Вардар. Около него са били поместени важни обекти: Народната банка, Пощата, Офицерския дом, Стоковната къща На-Ма /ГУМ/, хотела Македония, Ристичевата палата. Но, след Втората световна война, а особенно след катастрофалното земетресение от 1963 година, част от обектите са съборили, така, че днес площада в Скопие има нещо по - различно разпределение, но и по - нататък до него, или в неговата непосредственна близкост, се намират важни, раководни - административни, културни, търговски, банкарски , туристически и други обекти и ресторанти. В негова непосредственна близкост, е и Площада Пела с Портата Македония, къто истинска порта за вход към площада.
Воин на кон паметник на Александар III Македонски
Поставен на централна позиция на площада Македония, паметника е тържественно промовиран на 8 септември, 2011 година, по повод 20 - годишнината от провъзгласяването на независимостта на Република Македония Паметника е композиция от повече елементи. Бронзовият паметник на Александар, има височина от 14,5 метра и тежи 30 тона. В средата на десет метра високият стълб е поставен воина Александар III Македонски, известен като Александар Велики, с поглед към изгрева на слънцето.На този постамент се намират три пръстена с монтирани плочи, на които са представени три битки. Между тях се намират три пръстена от бронз, с декорация и украсяващи релефи. Около стълба е фонтана, допълнен с осем войника от бронз, високи по три метра и осем лъва, високи по два метра и полвина, от които четири, са обърнати към фонтана. Паметникът е дело на Валентина Каранфилова - Стефанова.
Св.Кирил и Св.Методий (IX век), всеславянски просветители, изобретатели на първата азбука - глаголицата. Мисионери на християнството между Славяните от Голяма Моравия и Панония, с огромно влияние върху културното развитие на всичките Славяни. Тяхните ученици Св.Климент и Св.Наум Охридски, създали първият славянски университет в Охрид, на който са се образовали над 3.500 ученика. Барелефи под паметниците, вдъхновени от живота на светителите Спомен - къщата на Майка Тереза построена до мястото на нейната родна къща.
Спомен - къщата и паметника на Майка Тереза (1910 - 1997)
Са поместени на улица Македония, в центъра на град Скопие. Посветен е на голямата хуманистка Агнеса Гонджа Бояджиу - Майка Тереза, родена в Скопие, лауреат на Нобеловата награда за мир през 1979 година. Днес, следващите примера на Майка Тереза, начисляват над 3.000 сестри и над 500 братя в повече от 100 страни от света.
Майка Тереза, е провъзгласена за почестен гражданин на нейният роден град Скопие, който от своето заминаване на хуманитарна мисия за помощ на гладните и самотните, го посетила четири пъти: през 1970, 1978, 1980 и през 1986 година.
Старата скопска чаршия, която датира от XII век, а най-активно се е развивала от XV до XIX век, представлява комплектно, стопанско - търговско, благоустройственно и културно - традиционално съединение.
Построена е в ориентален стил, с няколко по - широки и повече тясни и обложени с калдъръм улици. Покрай тях, са наредени различни различни занаятчийски и търговски дюкяни, залепени един до друг. Тук, се срещат различни традиционални занаяти, ковачи, куюнджии (златари), грънчари, обущари, шивачи, часовникари, тенекеджии, казанджии, сарачи, с различни производственно - убслужващи дейности. Активни са и различни магазини за съвременни, промишленни стоки и произведения, които могат да се срещнат само тук. Старата чаршия е надопълнена с най-голямият зелен пазар в Скопие. Чаршията е център на най-привлекателните гостилници, с разнообразни традиционални ястия.
Даут - пашин хамам (XV век)
Впечатлителен паметник на ислямската архитектура и художественна галерия - Даут - пашиният хамам, е баня, построена в продължение на XV век, от големия везир на Румелия. Най-вероятно са го строили майстори от известната дебарска строителна школа. Построен в центъра на Скопие, на стотина метра от Каменния Мост, хамама е напълно реставриран през 1948 година. Най-впечатлителна част, е покрива, съставен от от 13 нееднакво разпределени куполи. Във вътрешността, съществуват 15 помещения, различни по големина, съвместно свързани със сводести преходи, украсени с ориентална орнаментика. Покрай Чифте Амам и Мала Станица (Малката Гара), днес той е част от Националната галерия на Македония. Даут - пашиният хамам, разполага със сбирка от XV и от XVI век, с богата колекция на картини от XVIII и от XIX век, също така и от съвременното македонско изкуство. Настоящата постоянна изложба е създадена през 2001 година, като представяне на развитието на македонското художественно изкуство от XIV до XX век.
Куршумли хан (XVI век)
Предполага се, че импозантният Куршумли хан (оловен хан), бил построен в средата на XVI век. Състоял се от две части - едната за настаняване на търговците и на стоката, а в другата, била конюшната, помощните стаи и стаите за обслужващите. Дълго време служел къто съборно място за търговците и за тяхните каравани, и изпълнил важна роля в развитието на търговският живот в града. Ролята на място за нощувка, запазил до края на XIX век, а след това бил превърнат в затвор. Вярва се, че името го получил в продължение на XIX век, заради покрива, който бил изработен от олово. Вътрешността на Куршумли ан, е извънредна. Преобладава чудесна тишина, а заради начина на строежа, се създава ефект на ехо. Импресионират полукръглите стени на втория етаж, и шадравана в средата на хана. Днес, в хана се намира лапидариума на Археологическият музей, находящ се в килиите на партера. Всяка килия съдържа паметници, които произхождат от съща област , и от един и същ период, започвайки от I век, п.н.е., до късната антика (IV век), когато Македония е била римска провинция. В сбирката се включват над 130 паметници.
Сули хан (XV век)
Градски конак, днес е галерия и музей.Сули хан, е обект от XV век, построен от Ишак бег. През XVI век, бил надстроен, така, че горните етажи, представлявале търговски дюкяни. По време на земетресението, бил сериозно разрушен, но е обновен в своя първичен изглед. Днес, е седалище на Галерията на съвременно изкуство и Факултета за художественно изкуство, а от 1983 година, там се намира и Музеят на Старата скопска чаршия.
Мустафа - пашина джамия (1492)
От порядъка на най-хубавите и най-разкошни строежи от отоманският период на Скопие Мустафа-пашината джамия я е построил скопският командващ Мустафа паша през 1492 година. Намира са срещу входа на Скопското Кале. Джамията в основи, представлява четириъгълен архитектонски постамент, построен от мраморни плочи, украсени с различни орнаменти. Минарето е построено от бигорни плочи. В тази джамия се намира богато декорираният саркофаг на Ума - дъщерята на строителя на джамията, след това шадравана, остатъци от някогашни имарети, медреса и друго. Днес, представлява значителен паметник на културата, и място за духовна изповед на принадлежащите от мюсюлманска вероизповед.
Часовник кулата (XVI век) /Саат кула /
Часовник - кулата в Старата скопска чаршия, произхожда от средата на XVI век, по - точно през периода от 1566 до 1572 година. Смята се за първа часовник - кула през Отоманската империя, къто част от Султан - Муратовата джамия. Висока е 40 метра, и се състои от няколко части, които завършват с купол. Часовника е изгубен по време на земетресението в Скопие, през 1963 година, когато кулата сериозно била ощетена. Днес, привлича забележително внимание със своята привлекателност.
Паметник на Скендер - бег
Гьерг Кастриот - Скендер бег (1405 - 1468 ), е национален герой от Албания, борец за свобода от османлийското робство. Дело на скулптора Тома Томаи Дема Бекир от Албания, паметникът на Скендер - бег, е поставен през 2006 година. Скендер бег, се смята за голям водач, който ги защищавал и ги афирмирал стойностите на Средновековна Европа, пред тогавашните османлийски завоевания на Балканите. Поставянето на паметника в Скопие, е потвърждение за традиционалният градски дух на обединяване.
Черква Св.Спас (XVII век)
Черквата Св.Спас, е построена към края на XVII век, и представлява един от най-значителните паметници на културата в Скопие. Намира се в дясно от крепоста Кале. Нагледно, е малка и незабележима, но с голямо значение. Специално е ценен иконостаса, който е работен цели пет години, и е довършен през 1824 година. Изработен е от братята, Петре и Марко Филиповски, от селото Гари, и Макарие Фръчкоски, от Галичник. Въпреки, че е скромен по размери, иконостаса, импресионира с майсторството на изработеното, с огромното художественно качество и богатство на съдържанието, което го поставя в порядъка на върховните постижения, на копаничарското изкуство. Къто паметник на културата, защитен със закон, в черквата се извършва богослужение и верски обреди, изключително за патронният празник, Спасовден. Иконостаса, е дълъг 10 метра и съодветства на трите кораба на черквата. Сцените от Светото писмо, са допълнени с декоративни елементи-листа, цветя, животни, и с мотиви на геометрични орнаменти. Покрай доминиращия барок стил, през него се преплитат стилове на дърворезбарски творчества на средновековното изкуство, мотиви от готиката и ренесанса, натуралистични мотиви, композиции от стил рококо, но и множество мотиви от източното изкуство. С такова преплитащо съчетание, Мияците създали единствен стил, който бързо достигнал върха в копаничарското изкуство.
Музей на Македония
Намира се в Старата Чаршия, под Скопското Кале. Първият Археологичен музей в Македония, е създаден през 1924 година, а през 1945 година е установен Народния Музей на Македония. През 1949 година, отделните отдели в Народния музей, се трансформират в Археологичен музей и Етнологичен Музей. Началото на Историческия отдел, датира от 1952 година. Настоящия музеен комплекс, е построен през 1976 година. На площ над 10.000 м2, на едно място могат да се видят систематизирани сбирки на културно - историческо наследство на Македония от праисторията до днес.
Етнология - Отдела съдържа около 18.000 етнологични предмети, които хронологично датират от X до XX век: народни носии, накит и занаяти, архитектура, дърворезба и керамика, народни музикални инструменти, също така и многобройни дървени и метални предмети от домакинството.
История - Богата сбирка от славянско - византийският период, османлийско - турската власт в Македония, културната възраждане, национално - революционерното движение, периода между двете световни войни до НОВ и следвоенното уреждане на Македония.
Археология - Постоянната изложба съдържа археологични предмети от разкопките всред цялата държава: от палеолита, енеолита, бронзовото и желязното време, през римският и античният период, до славянско-византийският период.
Музей на Град Скопие
Музеят е находящ в приспособената част от Старата железопътна гара, съборена в земетресението през 1963 година. Приблизително, запазената част от сградата, днес е във функция на музея, който разполага с помещение от 4.500 м2, от които 2.000 м2 е изложбено пространство. Музеят притежава фонд, от около 22.000 музейни предмети от региона на Скопие, разпределени в части за археология, история, етнология и история на изкуството. “Разходка през миналото”, е постоянна изложба в музея, която го обхваща периода от праисторията, до началото на XX век за Скопие, с неговата околност.
Предметите от Говърлево са носеща структура на праисторическата част на постоянната, археологична изложба в музея. Покрай Голямата Майка, са изложени разнообразни, антропоморфни и зооморфни статуетки. Откритото през 1981 година, неолитско селище Говърлево, било втемелено преди 8.000 години, т.е. в ранният неолит, интензивно се развивала през средният и угаснала в късният неолит, преди 4.000 години.
Сбирката от литографски паметници пред музея, е съставена от тридесет каменни паметници от античният град Скупи, открити в местността Зайчев рид, на само 5 километра от днешния център на града. Градският музей притежава около 23.000 предмети от Скупи. Чрез тези каменни паметници, може да се направи археологичен пресек през матриалната и през духовната култура в римският период от I до III век. Четирите гробни кочези веднага пред входа на музея, били открити в Карпош 3, една от най-благоустройственните квартали на днешно Скопие.
Музей на македонската борба
Намира се покрай Каменният Мост, на левият бряг на Вардар. Построен е през периода от 2008 до 2011 година, а официялно е открит на 8 септември, 2011 година. Състои се от 13 отдела, в които хронологично е представена историята на македонския народ от времето на хайдутството, до периодана социялизма. На самият вход в Музея, е изложен оргинала на Декларацията за независимост на Македония. В музеят се намират 109 восъчни фигури на личности от македонската история, по - голям брой на егземпляри оргинално оръжие и мебел, масовни сцени, документи.
Учредителите на ВМРО- Восъчни фигури на основоположинците на Организацията в съвместна сцена
Черешовото топче пред входа на Музея - Главен символ на оръжията от Илинденското въстание. Имало тактическа функция във въстанието, предизвиквайки заблуждение и дезориентация в редовете на турският аскер.
Музей на холокауста
Музеят на холокауста, е новопостроен обект на мястото на някогашната еврейска махала, в близкост на Каменния Мост, къто един от четирите такива музеи в света, веднага покрай музеите в Ерусалим, Вашингтон и Берлин. Посветен е на македонските Евреи, (7.148 хора), депортирани в лагера на смъртта Треблинка в Полша, в течение на Втората Световна война. В него е поставена постоянна изложба от живота на Евреите в Македония, и по -широко, и на Балканите.
Три урни с пепел от македонските Евреи - В Македония са донесени през 1961 година и били изложени в Битоля, Скопие и Щип, от където през нощта между 10 и 11 март 1943 година били събрани почти всичките Евреи от Македония, и към края на март от скопският Монопол, били депортирани в Полша във Вагона на смъртта- Оргинален експонат от времето на депортацията на Евреите от Скопие в Треблинка.
Музей на съвременно изкуство
Музеят на съвременното изкуство, се намира на Скопското Кале. Построен е през 1970 година, къто донърство от полското правителство, след земетресението в Скопие от 1963 година. Обхваща повърхност от 5.000 м2 в три съвместно свързани крила. В тях се намира и пространството за постоянната изложба, скалите, залите за временни изложби, залата преподаване, филмови и видео прожекции, библиотека и архива, консерваторната работилница, депотата, администрацията и други помощни служби. Разполага със скъпоценна международна колекция и предоставя репрезентативен оглед в македонското съвременно изкуство.
Водно
Водно, е планинска местност,която се издига над Скопие, до 1.061 метри надморска височина. Там, се намира Милениумския кръст, манастирският комплекс Св.Пантелеймон, а Водно разполага и с парк - гора, планински хижи, повече ресторантьорски обекти, с уредени пътеки за планинарство, паркинг за автомобили, и широки панорамни изгледи. От Водно се вижда почти цялата Скопска Котловина и градът Скопие. Затова, Водно е една от най-посетенитеместности в околността на Скопие. През юни, 2011 година, беше пусната в употреба въздушната линия от Средно Водно до Милениумският кръст, чието трасе е дълго 1.750 метра, и се изкачва от 570 до 1.068 метра надморска височина. Въздушната линия разполага с 28 кабини, с носимост от 640 килограма, и капацитет за осем лица, също така и две кабини за по четири лица. Гондолите от външната страна са оборудвани с държачи за велосипеди.
Милениумски кръст
Милениумският кръст, е построен през 2000 година на върха Кръстовар (1.061 метри, надморска височина) на Водно, в непосредственна близкост на Скопие, по повод премина на вторият, в третият милениум.
Матка
Матка, долината на пеперудките, е доста характеристично място, в непосредственна близкост на Скопие. Намира се, северозападно от Скопие, на изхода на реката Треска, от дългата клисура на Шишево. Матка, е комплекс от дълбоко врязан каньон, в който е построена първата изкуственна акумулация на Балканският Полоостров, през 1938 година. Съществуват повече пещери, тренинг-център по алпинизъм, регулирано течение на реката Треска, за каяк на буйни води, комплекс от повече манастири, планинарска хижа, ресторанти, гостилници, кафенета и животински свят. Самата акумулация обхваща повърхност от 0,25 км2. Дълга е 5,9 км, с полезна мощност от 2,6 мильона м3. Предназначена е за производство на електричество за Скопие.
Манастир Св.Андрей, Матка (1389)
Манастира е построен в каньона на реката Треска. Построил го Андрей, вторият син на краля Волкашин, през 1389 година. Има форма на издължен триконхос, със среден сводест купол. Фрескописците на манастира, са зографите митрополит Йоан и монаха Григорий,които са работили и в манастира Свето Преображение в Зързе.
Фреските на Св.Андрей, са новост в македонското, средновековно изкуство, и печат на новият стил през това време, с появата на исахизма в монашеството. В три зони, са представени фрески на светите воини Гьорги, Димитрий, ТеодорТирон и Теодор Стратилат, в цял ръст, както и фрески със сцени от живота наГоспод Исус Христос. Надписите са написани с гръцки и черковнославянски ръкопис.
Неолитско село Тумба Маджари
Селището е находящо в сегашният квартал Ченто, и представлява най-значителното селище в Скопската Котловина от неолит - младо каменно време. Живота, тук се е развивал в последователност между 6000 и 4300 година, п.н.е., икономическо благосъстояние и културен преуспяване в средният неолит (5800 - 5200 година, п.н.е.). Открити са голям брой на керамични нахождения, изложени в Музея на Македония.
От 2008 до 2010 година, са построени няколко къщи, в духът на неолитската архитектура, в които е представен различен инвентар, с цел да се направи реконструкция на живота на неолитският човек. Къщите са от дървена дограма, тръстика, слама, облепени с кал и построени спрямо неолитските традиции. Разпределението на откритите обекти във местността, наподобава на осмисленна организация, тясно свързана със значението и със ролята на светилището.
В Тумба Маджари, за първи път е открита теракотната представа на Голямата Майка, представена на засега неизвестен начин между неолитните култури от другитебалкански пространства. Импресиониращите размери от 39 сантиметра височина, класическата спокойна поза на бдението над къщното огнище, я правят теракотата, ексклузивна. Долната част от фигурата, представя домът, защитен от от нея. Македонският неолит, се характеризира с култ към Голямата Майка. Такъв тип на фигури, са открити почти във всичките неолитни находища в Македония, но можеби, най-красива е Голямата Майка от Тумба Маджари.
Скупи
Скупи, е археологично селище, което се намира на пет километра северозападно от Скопие, в непосредственна близкост на селото Злокукяни. Археологичните проучвания от 1966 година, до настоящем, ги извършва Музеят на град Скопие. Досега са проучвани бедемите, театъра, цивилната базилика, градската вила, градската баня, улицата кардо, християнската базилика, също така и части от източният и от западният некропол.
Този римски град, се е оформил вероятно през периода от XIII до XI век, п.н.е. В продължение на II век, Скупи е получил представителен облик, при което, централно място е заемал монументалният театар. През IV век, било забелязано увеличаване на строителната дейност, когато е бил построен и най-представителният строеж - Базиликата, а към края на IV век, или в началото на V век, била издигната още една раннохристиянска черква.
През 518 година, Скупи пострадало в катастрофалното земетресение, поради, което се прекратява неговото, благоустройственно развитие, въпреки, че съществуват внушения, че живота във облик на малък, славянско, рурален квартал, продължил до X и XI век.
Аквадукт
Намира се на два километра, северно от Скопие. Построен е от камък и тухли, и днес наброява 55 свода, подпряни на масивни стълбове. Въпреки, че се е свързвало със Скупи, заради подобието при строенето с Куршумли хан, се счита, че бил строен през XV век, когато Скопие, започнало да се увеличава с новите ислямски строежи, за чийто строеж и функциониране, били необходими голями количества чиста вода. Количеството вода, било константно и с гарантиран подводен проход през цялата година.
Катлановска Баня
Катлановската баня, се намира на около 25 км от Скопие, в непосредственна близкост на Катланово , на десният бряг на реката Пчиня, на 230 метра надморска височина. Съществуват повече извори. Главният извор е със щедрост от 15 л/сек. Температурата на водата се движи около 50оС. Според химическият състав, водите са алкални, земноалкални и сярни хипертермални. Подходящи са за лекуване на чернодробно-злъчната система, дихателната система на метаболизма, стомашно - чревният тракт, сърдечно - съдово заболяване и подобно. Комплекса на минералната баня, е оборудван с туристически - ресторантьорски и здравни обекти, с характеристики за комбинирани типови на туризъм: лечебен, рекреативен, спортен, риболовен, ловен.
Марков манастир
На около 20 км от Скопие, при Маркова Река,близко до селото Сушица, се намира Марковият манастир, наречен така по ктиторите - краля Волкашин и неговият син, Марко. Данни за построяването на манастирската черква (1345) и за ктиторите на манастира, предоставя надписа над южният вход, вътре в черквата. Черквата е във форма на вписан кръст, построена от камък и тухли. Фреските са от XIV век. Това са богати илюстрации от Богородичният акатист, чудесата на Исус Христос, големите празници и повече самостоятелни фигури на светии, ангели, пророци, испостници и воини. Най-известната фреска от този манастир, е Оплакването на Рахило, където е представена тежката човешка драма, чрез убиването на децата във Витлеем.
Манастира притежава голямо черковно и културно - историческо богатство: икони, ръкописи и книги, черковни предмети и реликви. Тук се е развивал интензивен, монашески живот, преписваща и просветителска дейност.През XIX век, игумена на манастира, бил македонският възрожденец и литературовед, Кирил Пейчинович, който в манастира основал училище, а тук, написал и своята известна книга Огледало. Манастирският комплекс, покрай черквата, го съставлят, обновеният стар конак, новите конаци, старата манастирска тръпезария, камбанарията, воденицата и други помощни обекти.
