В зависимост от владетелите, градът притежавал много имена. Славянското наименование за град Битоля произхожда от думата “местност”, който в средният век се ползвал за обозначение на общност от монаси. През периода от XVI и XVII век от страна на турската администрация, градът започнал да се нарича като Манастир или Толи Манастир. Предполага се, че името било резултат на легендата за седемдесетте черкви и манастири, които са съществували в Битоля и околността в периода на пристигането на Турците или, всъщност, както Евлия Челебия разказва, затова защото на това пространство, още през времето на Александар Велики, съществувал голям манастир, поради което било наречено и самото място.
Тук са важни и регионалните пътища в направление на Кичево и към областа Мариово.През Битоля минава и железипътната линия от Велес и Прилеп, която продължава за Лерин, Воден и Солун в Гърция.
Настоящата Битоля е създадена към края на VI век. Статут на градско селище има още от XI век. Градът се развива в непосредственна близкост на някогашния антически град Хераклея (два километра южно от днешната Битоля). Това селище било стопански, културен и транспортен център за южна Пелагония.
През средновековният период от Битоля, бил устроен град с черкви и манастири, седалището на епископа, черковен център.
През XVIII век Битоля действащо опаднала. През XII век, градът обновил функциите си , териториално се разширил и се превърнал в “град на консулите”, понеже от втората полвина на XII век до 1912 година с местонахождение в Битоля, били повече чуждестранни консулства.
С разделянето на Македония след Балканските войни и Първата световна война, Битоля губи голяма част от стопанските, административно - политическите и културните функции. След Втората световна война, градът преживя напълно популационно и стопанско обновяване. От около 40.000 жители през 1953 година, Битоля начислява около 80.000 жители през 2002 година.
Разположен в пространство с интензивно развито земеделие (зърнести растения, захарно цвекло, тютюн) и животновъдство.
Битоля представлява значителен промишлен - земеделски център за Пелагония, но и за цялата страна. В нея са поместени повече земеделски промишлени капацитети, от които някои са единственни и имат егзистенциялно и стратегическо значение за Македония. Покрай земеделието и промишлеността в стопанственната градска структура, значително място завземат миньорството и производството на електричество (ТЕЦ Битоля I,II,III), текстилната промишленост , промишлеността за строителни , металопреработвателната промишленост, промишлеността за преработка на тютюн, електроенергията.
